Нашата мисия е да научим децата сами да се пазят и отрано да познават опасностите, когато са онлайн, каза ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова по време на откриването. Пред нас сега стои и още по-отговорна задача - да превърнем този сериал в образователен инструмент, допълни тя.
Изключително важно е, че тази инициатива е насочена към децата на възраст между 6 и 11 годишна възраст, защото според скорошно изследване на УНИЦЕФ децата в тази възрастова група прекарват повече от два часа и половина пред екраните, каза заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Пенчева. Това е инициатива, която е превенция и която говори на езика на децата, защото ние като родителите трудно можем да кажем на децата какво е медийна грамотност, да им кажем какво е кибертормоз, но Мила и Марко могат да го направят, допълни тя. Това е част и от целенасочената политика на Министерството на образованието (МОН) за подпомагане и изграждане на медийна грамотност.
На премиерата на образователния сериал се проведе и дискусионен панел за медийната грамотност и образованието с представители от Коалицията за медийна грамотност, създателите на поредицата Студио „Змей" и Института „Отворено общество”. На събитието присъства още и председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Габриела Наплатанова.
На въпрос как са избрани, конкретните рискове за всеки епизод, сценаристът на „Мила и Марко на екраните!" Димитър Петров обясни, че те са избрани в много тясно сътрудничество с Коалицията за медийна грамотност и финалните епизоди са направени на база реални материали за седемте най-чести проблема, с които се сблъскват децата в клас.
Действието се развива в Габрово, защото идеята ни е да покажем една среда, която е близка на децата от България, обясни той. Относно избора на Крали Марко като главен персонаж, Петров обясни, че е предпочетен, защото фолклорът изпълнява културна функция и още в миналото е изграждал общност. Идеята ни беше да вземем Крали Марко, герой разпознаваем за широката общност и за нашите поколения, и да го осъвременим.
Докато правихме Мила и Марко ние проучихме много модели и идеята ни не е да наплашим децата, а да им покажем, че те имат възможност да контролират средата, в която са и да са в безопасност, да си говорят и да си помагат в нея. В анимационните серии Мила помага на Марко, защото искахме да овластим децата да помагат на родителите си и на околните и да има покажем, че от тях зависи всъщност всички около тях да са в безопасност, допълни той. Важно е изграждането на умения, на критично мислене и информирането на децата, че ако попаднат в ситуация, в която не знаят какво да правят, вместо да ги е срам да питат, има към кого да се обърнат. Той обърна внимание, че в епизодите се засягат теми като кибертормоза, бързата промяна на интернет пространството, съдържанието, създадено с изкуствен интелект и фалшивите новини.
По данни на Европейската комисия, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Съвета на Европа има сериозни предизвикателства и задачи в образователната и културната политика, каза председателят на Коалицията за медийна грамотност Иглика Иванова. Още преди тези резултати, моето разбиране е, че е критично необходим допълнителен предмет за социални науки и културна, трансмедийна и мултиграмотност, за да могат да бъдат развивани компетентностите. Да се започне с епизодите на Мила и Марко и да се продължи и с друго културно съдържание, което да бъде поставено в по-широкия контекст на обществото ни, демокрация и гражданско участие, допълни тя.
На въпрос как да стане така, че един урок да не се превърна в назидание, Иванова отговори, че динамиката на учебния процес е ангажираността и към това трябва да се стремим, както и към използването на цифрови инструменти за достигане на информация до децата. Основната ни цел е да бъдат ангажирани учениците и да им се делегира възможност да задават въпроси, които да не бъдат критикувани. Във връзка с границите на родителския контрол, Иванова отговори, че границата е здравият разум и ангажираността на родителите. Времето не е основният показател, а преживяването и взаимодействието със съдържанието и е важно да осведомяваме децата, за да имат те една добра представа.
Програмният директор на Института „Отворено общество” Марин Лесински показа данни от създаден индекс за медийна грамотност и дейностите на европейските общества срещу дезинформацията и фалшивите новини. Според тях за 2026 г. страните в Югоизточна Европа показват най-ниски резултати. Той обясни, че трите основни използвани индикатора са свобода на медиите, образование и доверието между хората. Той обърна внимание, че се използват и индикаторите от изследването PISA. Това изследване показва какво дава средата на образованието на децата и че има голямо разделение между училищата и учениците, обясни Лесински. Държавите, които са по-напред, може би по-добре знаят какво искат и как да го постигнат и такъв пример е Финландия, където всичко започва от детската градина и минава през конкретни стъпки.