Създаваме художествен образ на историята, казва Божил Николов
Борово ще направи днес символична крачка назад във времето - към епохата на траките, одриските владетели и една от най-ценните археологически находки, откривани по българските земи. В рамките на празника на града ще бъде представена историческа възстановка, посветена на Боровското съкровище и цар Котис. В същия ден ще бъде открит и необичаен паметник - увеличено изображение на един от съдовете от прочутото съкровище.
Зад идеята и сценария на възстановката стои Божил Николов. По негова идея е създаден и паметникът, който няма за цел просто да възпроизведе археологически предмет, а да се превърне в разпознаваем знак на Борово и неговата история.
„Борово има нещо, което много градове и населени места нямат - история, която е оставила материална следа и която ни свързва с един много далечен свят“, казва Божил Николов.
Боровското съкровище, открито през 1974 година, е сред най-значимите находки от тракийската епоха. То се свързва с времето на одриския цар Котис, а надписите върху част от съдовете дават основание за тази връзка.
Именно оттук започва и художественият разказ, който ще оживее на 4 септември.
В центъра на възстановката ще бъде символичното пристигане на цар Котис в Борово. Николов подчертава, че спектакълът не претендира да възстановява конкретно историческо събитие, за което съществуват точни сведения.
„Не твърдим, че пресъздаваме документално събитие. Ние създаваме художествен образ на историята“, обяснява сценаристът и режисьор.
А въпросът защо именно цар Котис идва да провери съкровището има своята логика.
„Искахме да дадем човешки образ на една далечна история. Не разполагаме с документ, който да казва, че царят е дошъл точно тук и точно тогава. Затова си представяме един възможен момент от тази история“, казва Божил Николов.
В художествения разказ владетелят пристига не за да си вземе съкровището, а за да разбере какво се е случило с неговия дар и дали хората, на които времето го е поверило, са го опазили. Така на една сцена ще се срещнат две епохи - древна Тракия и днешно Борово.
Цар Котис ще се срещне със съвременния кмет на града Валентин Панайотов, ще види своите воини и ще научи, че онова, което някога е било част от света на тракийските владетели, днес е част от културната памет на Борово.
Особено силен ще бъде финалът на спектакъла.
Факелът на паметта ще бъде предаден символично от цар Котис на кмета, а от него - на децата на Борово.
„Не искаме просто да говорим за миналото. Искаме да покажем, че миналото е отговорност към бъдещето“, е посланието на авторите на възстановката.
Царят ще си тръгне. Воините ще се отдалечат. Факлите ще угаснат. Но паметта трябва да остане. Точно тази идея носи и новият паметник. Той е реализиран от екип на Русенския университет с оборудване, предоставено по проект „Русенски изследователски университет“.
По думите на Божил Николов паметникът не е поклонение пред няколко древни предмета.
„Ние не издигаме паметник на предмети. Издигаме знак на историята“, казва той.
Съкровището е материалната следа, която е достигнала до наши дни, но зад петте сребърни съда стои много повече - светът на древна Тракия, хората, владетелите, вярванията и културата на една отминала епоха. Именно затова идеята е новият символ да накара хората да спрат и да зададат въпроси.
„Ако този паметник накара дори едно дете да попита какво е Боровското съкровище и кой е цар Котис, значи си е заслужавал“, убеден е Божил Николов.