Върху масата в работното й пространство вълната още носи мирис на сапун и топла вода. След часове търкане с длани тя вече е станала плат. А върху нея - със специални игли със зъбци - започва да оживява заек, бухал или цял вълшебен градински кът. Надежда Петрова не просто шие чанти. Тя плете приказки от вълна.
Надежда Петрова е родена в Габрово. Преди две десетилетия обаче пуска корени в Русе - градът на Дунава става нейн дом, а днес и мястото, откъдето ръчно изработените й чанти пътуват към Италия, Германия, Франция и чак до Япония. Майка на прекрасен син, тя носи в себе си любов към ръчната работа, наследена още от майка й и баба й. Но пътят й към вълната минава през доста други професии - била е мениджър, шивачка, работила е и в кафене. Всяка от тях оставя отпечатък, макар и невидим, върху днешните й творби.
Повратният момент идва съвсем случайно
Сърфирайки в интернет, тя попада на снимка на чанта от вълна. Впечатлена, пожелава да я притежава. Скоро разбира, че единственият начин това да се случи е сама да я изработи. „Така започна всичко. Намерихме се взаимно. Беше като магия, която промени живота ми“, разказва тя. От 2024 година Надежда има собствен бранд - „РъкоТворница“. Името не е избрано случайно: то носи вярата, че човек сам създава своя свят със собствените си ръце.
Първата й чанта е вдъхновена от „Малкият принц“. Тя я публикува във Фейсбук с идеята да я носи само за себе си. Но съобщенията от хора, които искат да я купят, не закъсняват. „Така увлечението ми се превърна в бизнес“, спомня си Надежда. Началната инвестиция е скромна - около двеста евро за материали, предназначени първоначално само за лични творби. Когато обаче вижда резултатите и интереса на клиентите, започва да влага значително повече средства във висококачествени материали.
Седем часа плат, пет часа търкане и една игла със зъбци
В основата на всяко изделие на Надежда стои древният занаят на плъстенето, известен още като тепане на вълна или филц. Това е текстилна техника, при която вълнените влакна се сплитат и уплътняват без предене или тъкане. Надежда работи с два метода: мокро и сухо плъстене.
При мокрото плъстене тя подрежда върху специален калъп пластове мериносова вълна в различни цветове. След това започва продължително търкане с топла вода и сапунена пяна. Само оформянето на основата отнема около седем часа, а вълната трябва да бъде обработвана непрекъснато поне пет часа, докато придобие структурата на здрав и устойчив плат. Чантата след това съхне върху калъпа, който й придава форма.
И едва тогава започва истинската художествена работа. С техниката на иглонабиване - сухо плъстене със специални игли със зъбци - Надежда изважда от вълната триизмерни фигури. Зайци, бухали, мишки, морско дъно, вълшебни градини, образи, сякаш излезли от илюстрациите на английската художничка и писателка Биатрикс Потър. „Фигурите, например на животни, се правят само с иглонабиване. Трябва да добият такава плътност, че да не се разпаднат при носене и да могат да се перат“, обяснява тя. Следват финалните детайли - ръчна бродерия, нашиване на мъниста, подплата, дръжки и закопчаване. Така всяка чанта постепенно оживява.
Надежда използва висококачествена фина мериносова вълна, която е мека, не боде, има естествен блясък и е изключително издръжлива. Освен художествена стойност, изделията й са напълно функционални и пригодени за ежедневна употреба. „Ако правя картина от вълна, тя се слага под стъкло. Но ако е чанта, трябва да бъде здрава и да издържа на носене, което прави обработката доста продължителна“, уточнява майсторката.
Процесът е толкова трудоемък, че за месец тя успява да създаде не повече от четири изделия. Изработката на една чанта отнема между седем и десет дни. Средната цена е около 250 евро - сума, която Надежда сама смята за висока за българския пазар, но която отразява огромното количество ръчен труд и стремежа към безупречно качество.
„Моите чанти предизвикват само усмивки“
Въпреки че понякога предварително рисува моделите си, в процеса на работа първоначалната й идея толкова се променя, че крайният резултат почти винаги я изненадва. „Винаги имам идея за новата чанта, но когато започна да декорирам, се получава нещо съвсем различно“, споделя тя. Вдъхновението й идва основно от природата и приказките. „Просто се влюбвам в определен герой и му давам живот от вълна. Чантите ми са като сюжети от приказки и разказани истории.“
Надежда работи като свободен творец. Клиентите й идват основно чрез социалните мрежи, а с времете популярността на произведенията й нараства дотолкова, че хората сами започват да я откриват. Сред купувачите има българи от страната и чужбина, както и много чужденци. Нейни чанти вече се носят на четири континента.
Освен чанти, тя изработва брошки, портмонета, фигурки и скулптури от вълна. Всяко изделие е единствено по рода си.
„Продуктът, който предлагам, има характер и душа. Ако сложите маркова чанта, всички виждат марката и престижа зад нея, дори някой може да ви завиди, а моите чанти предизвикват само усмивки“, казва Надежда.
Според нея в последните години интересът към старите занаяти у нас е голям, но все още много хора трудно осъзнават колко време, умения и енергия стоят зад всяко ръчно изработено изделие. Тя обаче е убедена, че именно в епохата на технологиите стойността на човешкия труд ще става все по-голяма. „Това са неща, които машините и изкуственият интелект не могат да предложат. Колкото повече навлизат технологиите, толкова по-ценен става ръчният труд“, смята тя.
Мечтата за ателие и за Париж
Най-голямото предизвикателство пред Надежда Петрова днес е непрекъснато да намира ново вдъхновение. Но тя не спира дотук. Мечтае да отвори собствено ателие, да наеме поне още двама души и да предаде знанията си за обработката на вълна на бъдещи творци. А голямата й мечта е един ден творбите й да достигнат до Париж - „и там да харесат моите чанти“.
Съдейки по усмивките, които нейните приказни творения вече предизвикват у хората по света, тази мечта изглежда напълно възможна. Защото всяка чанта на Надежда не е просто аксесоар. Тя е ръкотворение - със собствен характер, история и душа.