Танцовата школа „Линди Хоп Русе“, посветена на красотата, свободата и щастието да общуваш със света, открива новия си творчески сезон с голямо парти на 11 септември. В десетата юбилейна година на формацията разговаряме с нейната основателка Радина Костадинова.
- Радина, нека започнем от самото начало. Какво всъщност е „Линди Хоп Русе“, как ще го обясните на човек, който никога не е чувал за вас? Танцова школа, клуб, общност?
- Ако трябва да отговоря за моето индивидуално усещане, бих казала точно с 4 думи: лична кауза и сбъдната мечта.
10 години след началото си днес „Линди Хоп Русе“ е преди преди всичко общност, социална среда, която обединява хора, жадни за общуване и развиване на нови танцови умения. Разбира се, в основите на тази общност е танцовата школа, където има място за всеки по-любопитен човек и за всеки, който желае и умее да общува свободно с хора на различна възраст. Щастлива съм от факта, че вече „Линди Хоп Русе“ се утвърждава и като различен и ценен партньор, що се отнася до културни събития в и извън Русе.
- Танцът често е определян като език, който не се нуждае от думи, но зад всяка стъпка има история. Как започна вашата лична история със суинга и с какво точно ви увлече стилът линди хоп, за да го превърнете в своя кауза тук, в Русе?
- Всичко започна като естествено продължение на предходната ми страст, а именно акробатичния рокендрол, който осмисли по различен начин тийнейджърските ни години с брат ми Иван Костадинов. Това беше времето, в което аз трябваше да политам, а той да ме приземява - така си остана и до днес - вече в преносна форма. Не го споменавам случайно -
новината от този сезон е, че отново ще бъдем в екип с него, което ме прави изключително радостна и още по-вдъхновена
И така, малко след края на състезателната и треньорската ни кариера, през юли 2015 година линди хоп влезе в живота ми, както се казва, „без да чука“. Влюбих се най-вече в непринудения дух на танцовия стил, роден през 30-те години на миналия век, който създава усмивки, радост и много красиви приятелства. Щастливка съм, че тогава колеги от София повярваха в мен и ме подкрепиха на старта - така се роди първият „клон“ на „Линди Хоп България“ - в Русе.
- Кога започна историята на „Линди Хоп“ и нека припомним откъде идва името?
- Любимата ми тема е за името, което в Русе все още така и не е съвсем възприето. Чували сме да ни наричат „Лоли Поп“, „Линди Троп“, „Хоп Троп“... Много обичам да говоря за названието линди хоп въобще - най-любопитната история е свързана с авиацията и гласи, че този вид танци е кръстен на известния пилот Чарлз Линдберг. Поводът е първият презатлантически полет, който той изпълнява самостоятелно през 1927 г. Тогава това е било голям подвиг и новината е превзела всички медии. Хората откровенно са споделяли радостта от историческия „прескок“. А някои и чрез танца. Малко след стореното репортер вижда мъж и жена да танцуват радостно „нещо симпатично и странно“ и пита единия от танцуващите (Shorty George Snowden) какво е това. Тогава Джордж хваща първия вестник под ръка и посочва водещото заглавие: „Lindy Hops the Athlantics“. Името се запазва и до днес и обобщава всички стилове, които се танцуват на суинг музика.
А иначе линди хоп като танц и като усещане за живот „се ражда“ в Харлем, Ню Йорк, в онези бурни и безкрайно трудни за обикновените хора 20-30 години на ХХ в.
- Кога усетихте, че това не е просто хоби за свободното време, а нещо, което искате да споделите с целия град и то да се превърне в организирана общност?
- Истината е, че аз никога не съм имала възможността да се насладя известно време на тези танци чисто като консуматор (да ходя на редовни тренировки, да посещавам ежеседмични събития в града), просто защото те съществуваха само в София. От мига, в който ги видях, ме впечатлиха и
знаех, че това е Моето по-умерено, но също толкова горещо хоби, което ще допълни душевността ми
И не само. От самото начало припознах линди хоп танците като нещо подходящо за Русе - град с толкова дълбока джазова история. Така се оформи и моята мечта - в Русе да има суинг танци, да се разпространява суинг културата, да се изгради една социална среда, в която хора от различни сфери и възрасти, с разнообразно образование и влечение към джаза да могат свободно да общуват, да се допълват и да оцветяват ежедневието си, а с това и града ни. И се случва.
- Вие сте едно от лицата на „Линди Хоп“, кои са останалите хора, които стоят зад проекта днес?
- Имам привилегията да развивам идеите си с помощта на няколко души, които усърдно ми партнират в процеса с тренировките и организацията на събития. Това са Иван Тачев, Росен Тодоров и Ивелин Чалов - трима души, които се присъединиха към общността в различни периоди на школата, но показаха усърдие, изключителна лоялност и най-вече желание да се развиват. Това за мен са най-важните признаци, за да гласувам доверие и да привлека хора в екипа си.
Новината от този сезон е, че екипът ни се разраства и моят брат Иван Костадинов влиза със силна заявка и присъствие
и сме решени да вкараме и малко адреналин за най-запалените ни танцьори
с т.нар. air steps.
Разбира се, суинг общността в Русе няма как да съществува само благодарение на екипа - тя е събирателният резултат от всички хора, които продължават активно да танцуват и да ни подкрепят в това начинание.
- Вие как стигнахте до суинг танците?
- За първи път видях подобен вид танци в София преди 13 години - boogie-woogie. На пръв поглед странни танцуващи хора (с омекнали колене, леко приведени), но безкрайно приветливи и излъчваха неописуема радост. Тогава се поинтересувах какво се крие зад тези танци и разбрах, че са предимно социални танци, създадени в съвсем естествена среда и с неформален - достъпен характер. Да си кажем честно - подходящи и за възрастни.
- Какво ви задържа толкова години? Защото човек може да пробва един танц, да му омръзне и да продължи нататък. При вас очевидно се е случило обратното.
- Мен лично ме държи от самото начало каузата в Русе „да живеят“ суинг танците и да има активна танцова общност.
Бях пленена от свободата на движенията и от настроението, което оставя танцуването у мен
и навярно това е причината да продължавам с този мой типичен хъс да предавам опита си и на другите хора.
- Какво отличава линди хоп от танците, които обикновено виждаме в танцовите школи?
- Първо музиката - джазът и суингът докосват човешкия организъм по неповторим начин. Ритъмът в различните стилове джаз отпуска тялото и помага за сваляне на напрежението. А танцът е „превод“ на музиката. Какво отличава обаче самите движения и поведението на танцуващите в една двойка например, ако не се чува музика? Непринуденият им характер. Ако сте наблюдавали или дори само зървали танцуващи линди хоп, няма как да не сте усетили положителна емоция. Най-голямата награда за нас е, когато видим онези любопитни, широко отворени очи на зрителите/минувачите и усмивките по лицата им. Самите движения, които стоят в основата на линди хоп, са се родили по време на Великата депресия - енергичният и радостен характер на тези танци се превръща в мощен социален отдушник и форма на избягване на тежките икономически лишения. Този терапевтичен ефект е открай време.
- Защо според вас суингът се вписва толкова добре в Русе?
- Русе е град с утвърдена история в българския джаз. Редом до Габрово, той е бил достойно определян като Столица на джаза. Макар и в днешно време това призвание да е придобило друго усещане,
тук има публика за джаз и суинг, а част от нея е и любопитна и по отношение на движението - респективно танците
Ярко доказателство за това беше концертът на световноизвестните музиканти Гунхилд Карлинг и нейния семеен бенд, които това лято за първи път посетиха въобще Източна Европа (като официални гости на Седмицата на джаза в Габрово 2026), а Русе бе вторият град, който бе избран и препоръчан от организаторите на габровското събитие за техен концерт. Въпреки краткото време за стабилна кампания Голямата сцена на Доходното здание бе пълна, концертът след това прерасна в непринуден jam circle (свободна форма на изреждане на танцьори по време на изпълнение на жива музика - с динамична смяна на партньорите) във фоайето на емблематичната сграда. Това бе изключителна привилегия за нас, русенци.
- През последните години виждаме „Линди Хоп“ и в по-нови формати. През 2025 г. например участвахте в първото издание на „Винофрения“.
- В динамичните времена, в които живеем се стараем да се развиваме непрекъснато. Радваме се, че с годините установяваме успешни партньорства и ставаме все по-лесно възприемани, а вече и търсен участник. В конкретния случай не бяхме включени в програмата, а бяхме поканени от нашите приятели от „Попокатепетъл“ да излезем с тях на сцената за едно парче уж, но колаборацията набра такава енергия в онзи момент, че нямаше как да спрем така бързо - нито ние, нито музикантите.
Всъщност
„Попокатепетъл“ са едни от първите хора в града, които оцениха това, което правим и ни подкрепиха
в редица техни изяви. Има, разбира се, и други - в разрез с русенските скептици смело ще заявя, че в Русе има невероятни творци и хора с идеи, които буквално правят чудеса в сферата на културата въпреки трудностите. През последния сезон имахме няколко отличителни изяви - един зимен флашмоб, който създадохме в рамките на благотворителния уикенд на фондация „Модни пространства“ на централната улица, в началото на юни същите сбъднаха друго мащабно събитие в града, което остави трайни цветни спомени у всички - фестивалът „Градът на чудесата“. А сега сме в процес на подготовка на нови интересни музикално-танцови събития с DJ Groovy George и Емил Кехайов на най-новото място за събития на открито - Ruse Stage.
И не на последно място, плътно до нас в основната ни кауза, посветена на Русе, стои „Фабрика Култура“ като „приемник“ и на суинг културата и вече с нетърпение очакваме началото на втория ни сезон там.
- Ако трябва да направите равносметка на тези години, кое бихте определили като най-големия успех на „Линди Хоп Русе“? Има ли специален момент, който ще помните винаги?
- Фактът, че
започнахме успешно да възпитаваме приемственост на „този странен и различен стил“
и това, че продължаваме каузата си, въпреки трудностите и трусовете, през които школата мина в тези 10 години.
За мен като основател и двигател на школата и за нас като танцьори, безспорно моментите, които ще запомним завинаги, са участията ни в Седмицата на суинга в Габрово през 2025 и 2026 година - начинът, по който градът продължи една година да си спомня за добавената стойност, която сме донесли с танците, по който ни посрещнаха хората и тази година, отношението и невероятната подкрепа и от страна на гост-музикантите (в т.ч. български величия и световни звезди, включително от Ню Орлеанс). Всичко това предизвика страхотен прилив на вдъхновение и удовлетворение. Усещания, които искаме и обещаваме да споделим и с русенската публика един ден. Надявам се скоро да имаме официален повод да ви разкажем и за това.
- И тази есен искате да привлечете именно такива хора. Какво сте подготвили за новия сезон?
- Щедро отваряме вратите във „Фабрика Култура“ за нови хора от октомври месец - вече е в ход и записване и нямаме търпение да посрещнем още ентусиасти и любители на джаза и суинг танците. Иначе сезонът започва още през септември с типичната за нашия вътрешен хумор закачлива тема „Back to school“. Това ще бъде месецът, в който събираме редиците след волното лято и ще подготвим нещо специално, за да посрещнем новите хора в танцовата среда от октомври.
Използвам момента да поканя официално всички читатели на 11 септември на Ruse Stage, където
организираме интересно и много цветно суинг парти
с DJ Groovy George и Party Group Entertainment. Ще има музиклана и танцова изненада за гостите.
- Коя е най-голямата бариера за начинаещите? Често се чува репликата „Аз изобщо не мога да танцувам“.
- Да, психологическите пречки, които сами си създаваме най-често държат хората встрани, дори и да ги е заинтригувала възможността. Истината е, че още в първите часове усещат духа на танците и се оптускат, давайки шанс на самите себе си, а и на нас като инструктори да ги научим. В контекста на новата учебна година мога да направя абстрактен аналог именно с първокласниците и предизвикателството за първите им учители.
Като дългогодишен инструктор през моите часове са минали толкова много и различни мъже и жени и опитът ми показва, че
най-сладко е първото им постижение - моментът, в който ахват, когато усетят идеята, когато движението и основните стъпки „минат“ през тях и повярват в себе си
- това е и най-голямата награда за нас като преподаватели.
Друго често срещано ограничение е нежеланието (не невъзможността) да общуват с повече хора. Това за мен е най-сериозната пречка, защото в такава социална среда като при суинг танците този тип хора не се задържат дълго, а и често генерират неособено приветлива енергия, която неминуемо влияе на всички останали. Всичко това са естествени процеси, разбира се.
- Когато говорим за градска култура, обикновено имаме предвид фестивали, концерти, изложби. Какво място има танцът в нея?
- Аз мисля, че танцът е много естествена част от градската култура, защото той не просто се гледа - той се преживява. Един град оживява, когато хората имат възможност да се срещат, да общуват и да участват, а танцът създава точно това.
Затова, според мен, танците имат напълно заслужено място във фестивали, концерти, изложби и други градски формати. Особено социалните стилове като линди хоп - суинг танците имат силата да превърнат публиката в участник. Достатъчно е да пуснеш музиката, да се появят танцуващи и да привлекат останалите да се включат.
Така танцът не е просто програма на събитието, а начин публиката да стане част от него
В последните години, за съжаление, в Русе изключително рядко се случва да ни припознаят като добавена стойност на такива събития или просто да споменат, че „може да се завъртим в някоя почивка - ей така, от нас си, колкото да им оцветим събитието“, което звучи най-малкото несериозно. Неслучайно с много приятни чувства споменах тазгодишния фестивал на фондация „Модни пространства“, които са от малкото хора, видели потенциала на линди хоп да дообогати събитието им. Навремето Огнян Балканджиев организираше изложби от такъв формат - с жива музика, с танци, но днес битува малко по-различно схващане. Подобни изяви имаме предимно извън града, но вярвам, че това ще се промени скоро. А и предстои ние да инициираме такива.
- Какво според вас е характерно за градската култура в Русе и какво й липсва? Има ли достатъчно пространства за такава култура?
- Според мен, Русе има все повече енергия за развитие на градската култура, особено когато хората и различните общности получават възможност да се срещат и да творят заедно.
Често обаче с други хора от културните среди си говорим по темата -
осезаема е еднородността на събитията и пространствата в града, а това е фактор, който, докато толерира едни и същи участници/партньори, неглижира останалите и там започва борбата на вторите - за видимост, за сцена за изява, за пространство за развитие.
Навярно се досещате какво имам предвид - канят се едни същи участници - било то в развлекателната програма или като модератори/водещи и партньори. Но вярвам, че всичко е с времето си и че ще „няма да е все така“. Аз самата в последните месеци проведох ключови разговори по темата и оставам с усещането, че желание за промяна има. Да видим.
Отделно, липсва заведение на закрито, където да се случват по-малко комерсиални събития, но това зависи и от масата, естествено. Няколко малко организации се борим за дати, когато искаме да организираме събитие, защото има 1-2 възможности в града, които да предлагат подходящи условия. В това отношение също вярвам, че ще има развитие.
- Ако можехте да промените едно нещо в начина, по който Русе възприема културата, какво би било то?
- Бих искала да виждаме културата като нещо по-живо и достъпно, не само като събитие, което отиваме да гледаме, а като нещо, в което можем да участваме. И тук
смятам, че е важно да променим и собственото си усещане за стойността на културата - да не я възприемаме като нещо, което задължително трябва да бъде безплатно или „на далавера“
а да сме готови да подкрепяме труда на хората и да инвестираме в преживявания, които ни носят смисъл. Когато започнем да ценим културата по този начин, ще има и повече възможности тя да се развива.
- А какъв град искате да бъде Русе след десет години от гледна точка на градската култура и къде виждате „Линди Хоп“ тогава?
- Аз съм по природа мечтател, затова си представям един много жив, смел и усмихнат Русе - град, в който културата не е само нещо, което се случва на сцена и по празници, а е част от ежедневието и хората имат желание да участват в нея.
Иска ми се след 10 години да има още повече пространства, в които различни общности да могат да творят, да експериментират, но и да се срещат. А „Линди Хоп Русе“ си я представям точно там - сред хората, на площади, по фестивали, големи градски събития, в паркове и пространства, които оживяват с музика и танц. И бих се радвала тогава да не сме просто танцова школа, а една от онези общности, които са помогнали на Русе да стане по-жив, по-свързан и по-усмихнат град.
- Какво бихте казали на човека, който в момента чете това интервю и си мисли: „Сигурно е интересно, но аз не съм за танци“?
- А кой каза, че не си за танци? Ела, чуй музиката, опитай няколко стъпки и виж дали ще ти хареса. Не е нужно да имаш опит, партньор или някакви специални умения. Понякога човек просто трябва да си позволи да опита нещо ново - подари си това преживяване.
- И накрая - какво е вашето лично определение за „Линди Хоп“?
- След 10 години танцуване и преподаване той се превърна в моя начин да общувам с хората, да създавам общност, да изразявам себе си и да споделям страстта си.
Ако трябва да го определя с няколко думи, линди хоп е свобода, музика, отношение и много радост. И може би най-ценното е, че това е танц, който не се случва само между двама души, а създава усещане за общност около тях.