В началото на словото си отец Бисер Христов разясни историческия контекст на прочутия израз от Евангелието, като обясни, че „Иглени уши“ е била всъщност тясна врата в градските стени на древния Йерусалим. Тя е била предназначена да пропуска само по един човек в извънредни ситуации или след затварянето на главните порти.
В проповедта си свещеникът обърна особено внимание на въпроса защо земното имане често се превръща в пречка за човешката душа. В тази връзка отец Бисер припомни историята за младежа, който изпълнявал всички Божи заповеди, но си отишъл натъжен, когато Христос го призовал да продаде имота си и да го последва.
„Нито богатството, нито бедността сами по себе си определят нашето място пред Бога и участието ни в Царството Божие. Те са просто средства, с които ние или можем, или не можем..., в зависимост от човека. Не всеки човек може да носи тежестта на богатството. Малко са тези хора, на които богатството не им пречи“, подчерта свещеникът.
Отец Бисер отбеляза още, че Библията не се противопоставя на имотното състояние, а предупреждава за привързаността към него: „Никъде в Библията не пише, че само бедните са за Царството небесно. Затова Христос казва: „Където е богатството ти, там е и сърцето ти“. А за Бога е важно сърцето, не нещо друго.“
Свещеникът посочи примери от Стария Завет като Авраам и цар Давид, както и български владетели като свети цар Борис Покръстител, които са били заможни, но са останали праведни. Според него, когато един богат човек е добър, парите му стават средство за градеж – на храмове, училища, лечебници...
В същото време отец Бисер бе категоричен, че бедността сама по себе си не е автоматична гаранция за спасение, критикувайки безделието и липсата на духовна и житейска инициатива. „Като си беден, това не означава, че така имаш билет за рая. Напротив! Истината е такава – апостол Павел казва: „Който не работи, не трябва да яде“. Защото спасението не е само човешко дело, а то е най-вече дело на нашия Спасител.“
В края на проповедта си отец Бисер Христов припомни утвърдената българска традиция на дарителството и призова вярващите да помагат според възможностите си, като разчитат най-вече на Божията милост: „Когато Апостолите чули тези думи на Христос, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие, те се смутили: „Е, как тогава е възможно човек да се спаси?“. Тогава Христос им казал: „Невъзможното за човека е възможно за Бога“. С тези думи свещеникът призова хората в храма, дори в труден и тежък момент, да не се предават, а да умножат вярата си в Христос и Той ще им помогне