Къци Вапцаров идва в Русе, но не с телевизионно предаване, а с две книги, стихове и истории, които са писани през различни периоди от живота му. На 11 септември от 18 часа в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ артистът и телевизионен водещ ще се срещне с малки и големи почитатели и ще представи първите си поетични книги - „Небесни балончета“ и „Цвете мое“.
За Къци това няма да бъде просто литературна среща. Русе е неговият роден град - тук е роден на 25 юли 1963 г., преди да поеме по пътя, който го превръща в едно от познатите лица на българския телевизионен ефир. Затова срещата с русенската публика има и личен знак - завръщане към мястото, от което е започнал.
Първата книга - „Небесни балончета“, е насочена към децата, но вероятно ще усмихне и възрастните, които не са забравили детето в себе си. Стиховете са писани от Вапцаров през годините, а илюстрациите са на Васил Василев-Зуека. Двамата се познават от времето, когато са възпитаници на проф. Атанас Илков в НАТФИЗ и споделят любовта към кукления театър - свят, в който предмети, герои и фантазии могат да оживеят.
Мечтата им за обща книга всъщност е на повече от три десетилетия. Още през 1993 г. Къци издава част от детските си стихове на аудиокасета, а идеята със Зуека някой ден да ги съберат в книга с цветни илюстрации остава. Днес тази мечта вече е факт.
„Цвете мое“ показва съвсем друга страна от автора. В стихосбирката са събрани 200 стихотворения, писани в продължение на четири десетилетия - от студентските му години през 1985 г. до 2025 г. В тях има любов, надежда, копнеж, вяра, красота, природа и човешка душа. Едни от стиховете са интимни и съзерцателни, други са закачливи и иронични, а някои носят характерния му хумор.
Самият автор приема „Цвете мое“ като дълбоко лично издание. В него читателят може да открие човек, различен от познатия телевизионен образ - по-тих, по-чувствителен и по-съзерцателен. И може би именно това ще бъде най-интересната среща в библиотеката - с Къци, когото русенци познават от екрана, но който този път ще застане пред тях с думи, писани не за телевизионната аудитория, а за себе си.