На 83 години проф. Антоанета Момчилова отново ще седне на велосипеда, за да измине над 700 километра от Видин до Дуранкулак. Само няколко месеца след като стигна до базовия лагер на Еверест, русенката ще се включи за пети пореден път в „Дунав Ултра“. Тазгодишното, 13-о издание на инициативата „Дунав Ултра: Одисея 2026“ започва на 30 август от Видин, а името на проф. Момчилова фигурира в окончателния списък на участниците на официалния сайт на проявата.
През май тази година русенката сбъдна една от големите си мечти - достигна базовия лагер на Еверест на 5364 метра надморска височина.
Преходът започнал от Катманду и Лукла, а след това преминал през Пхакдинг, Намче Базар, Тенгбоче, Дингбоче и Лобуче. Последният етап отвел групата до Горак Шеп и базовия лагер. Самата Момчилова описва изкачването като изпитание на духа, волята и физическата издръжливост. На 5364 метра кислородът е едва около 45-50 процента от този на морското равнище, а всяка крачка изисква значително усилие.
Тя посрещна 83-ия си рожден ден с усещането, че е докоснала мечта, която ще остане за цял живот. И вероятно за мнозина това би било достатъчно приключение за няколко години напред.
Не и за проф. Момчилова.
След завръщането си от Хималаите тя вече гледа към следващото предизвикателство - „Дунав Ултра“.
Първото участие на професорката от Русенския университет е през 2022 г., когато на 79 години и е най-възрастният участник. Тогава за пет дни изминава около 600 километра от Видин до Добрич, а на шестия ден продължава към крайната точка Дуранкулак. Особено впечатляващо е, че само дни по-рано е преминала и планинския маршрут „Ком–Емине“.
През 2023 г. тя вече преминава около 700-километровото трасе за пет дни, при това с класически планински велосипед.
Година по-късно Момчилова отново стига до Дуранкулак. Тогава изминава над 700 километра за пет дни, като във втория ден навърта цели 170 километра. Тя споделя, че не усеща възрастта като ограничение и че преодоляването на трудностите носи огромно удовлетворение.
Миналата година неуморната бивша преподавателка от катедра „Физическо възпитание и спорт“ на Русенския университет отново е на старта и преминава маршрута заедно с дъщеря си д-р Мария Хорозова и зет си д-р Теодор Вълчанов. Тогава дори си поставя по-смела цел - след като предишните години е изминавала трасето за пет дни, да опита да го съкрати до четири.
Сега предстои петото й участие.
Защо участва?
Отговорът на проф. Момчилова е много по-различен от обичайното обяснение за спортно предизвикателство. За нея „Дунав Ултра“ не е просто километри, наклон, умора и въртене на педали. Миналата година тя разказва, че всяка година я привличат красивата природа, добрите приятели и сърдечните хора, които посрещат колоездачите по населените места.
Тъкмо срещите с хората са сред най-силните й спомени от прехода през 2024 г. Спиранията пред селските магазинчета и хоремазите, усмивките и разговорите с местните жители са й оставили усещането, че за кратко се е докоснала до друг, по-спокоен ритъм на живот. А сред малките удоволствия, които си е позволила по пътя, е била и баничка със сирене - нещо, което иначе избягва заради калориите.
Именно това е една от причините „Дунав Ултра“ да е различно преживяване за нея. Това не е битка с останалите. Това е битка със собствените граници.
Как се поддържа човек във форма на 83?
Това е може би въпросът, който най-често задават на проф. Момчилова.
Отговорът й не е тайна рецепта, нито някакъв чудодеен режим. Ходи пеша, кара велосипед и тренира във фитнес залата. Прави упражнения на тренажори, като сама определя натоварването според възможностите си. Плува, когато има възможност, и държи на двигателната активност като част от ежедневието. Освен физическата активност тя поддържа и умствената си форма с четене.
Проф. Момчилова разказва още, че в началото на всяка година си прави профилактични изследвания. А съветът й към хората над 60-65 години е категоричен - разходката до парка сама по себе си не е достатъчна. Според нея трябва повече ходене с умерено темпо, колоездене и плуване, а у дома могат да се правят упражнения.
Това е философия, която проф. Момчилова не просто преподава. Тя я живее.
Може би най-силното послание в историята на проф. Момчилова не са нито километрите, нито височината.
То е отношението към самата възраст.
„Не усещам годините, възрастта не е бариера, тя е само част от нашия живот“, казва тя. За нея човек започва да остарява тогава, когато престане да преодолява препятствията и избира винаги лесния път.
След „Ком–Емине“, два прехода по „Ел Камино“, четири завършени участия в „Дунав Ултра“ и тазгодишното достигане до базовия лагер на Еверест, трудно може да се спори с тази философия.
Сега пред нея отново е Дунавът.