Поклонническият поход „Светият път“ възстановява маршрута по пренасяне на мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир. Около 700 километра изминават участниците в похода по историческия маршрут, по който през 1469 г. са пренесени мощите на свети Иван Рилски от Търновград до Рилския манастир, каза за БТА Паскал Пиперков, ръководител на поклонническия поход „Светият път“. През настоящата 2026 г. инициативата се проведе за осми път, а целта на пилигримите е да преминат по маршрут, максимално близък до автентичния. Пиперков гостува в Националния пресклуб на БТА във Велико Търново по повод представянето на августовския брой на сп. ЛИК "Свети Йоан Рилски – 1080 години небесен закрилник на Българския народ".
Походът започва всяка година на 1 юли – деня, в който Българската православна църква отбелязва връщането на мощите на светеца в Рилската света обител. Маршрутът преминава през около 70 населени места, повече от 100 църкви, манастири, параклиси и други свети места и територията на около 20 общини. Възстановяването му се основава на исторически сведения, местни предания и данни за старите пътища и местата, свързани с култа към свети Иван Рилски. Важен източник е разказът на Владислав Граматик за пренасянето на мощите от Търново в Рилския манастир, в него той посочва 10 топонима, които са отправните точки на маршрута, посочи Пиперков.
Инициативата възниква през 2019 г., когато бяха навършени 550 години от пренасянето на мощите. Тогава в похода са се включили около 2000 души. През пандемичната 2020 г. едва шестима участници са изминали целия маршрут, а през последните две години се наблюдава ново нарастване на интереса, като общият брой на включилите се в отделни етапи достига около 500 души.
По думите на Пиперков особено силен е интересът към похода в района на Дупница и Сапарева баня. В населените места по маршрута поклонниците често биват посрещани от десетки жители, които се присъединяват към похода за определени участъци. Според Пиперков именно в Югозападна България почитта към свети Иван Рилски е особено силна заради близостта до Рилския манастир и традицията да бъде възприеман като покровител на българския народ.
Походът има не само исторически, но и духовен характер. Участниците се включват в богослуженията в храмовете по пътя, отправят молитви и ежедневно четат Акатист на свети Иван Рилски. „Това, което правим, е едно апостолско дело – да събудим по някакъв начин духа, да възродим тази вяра, да възродим надеждата за доброто на България“, каза Пиперков.
Пътят преминава през различни по трудност терени. В Дунавската равнина основно изпитание са летните жеги и продължителното движение на открито, а преминаването през Стара планина включва значителни изкачвания и спускания. Един от най-трудните участъци е с около 1200 метра денивелация, последвани от около 700 метра спускане.
В района между Сапарева баня и град Рила маршрутът следва т.нар. Бели пат – стар планински път, който според етнографски сведения и народната памет е бил използван при пренасянето на мощите. Оттам поклонниците продължават към метоха „Орлица“ и Рилския манастир.
Според историческите сведения мощите на свети Иван Рилски са върнати в Рилската обител на 30 юни 1469 г., а на 1 юли в манастира е отслужена първата литургия в тяхно присъствие.
Пътят в продължение на един месец е изпълнен с много трудности - и като релеф, и като климатични условия и човешки отношения. „Въпреки нашите слабости, въпреки нашите немощи, Господ и светецът го водят този поход и той заради това се случва“, каза Пиперков.