Проект на нова Наредба за предотвратяване, установяване и ограничаване на обонятелния дискомфорт, причинен от неприятни миризми на територията на общината публикува за обществено обсъждане на сайта си Общинският съвет. Вносители на предложението са съветниците от групата на „СДС - Гражданите“ Станимир Станчев, Елеонора Николова, Галичка Николова и Веселени Велчев.
Проблемът, който наредбата се опитва да реши, е познат на русенци от години: сигнали за неприятни миризми, които се появяват внезапно, зависят от вятъра и метеорологичните условия и често вече са отшумели, докато пристигне проверяващ екип. Според мотивите към проекта в момента липсва единна и проследима процедура, която да свързва подаването на сигнал, регистрацията му, проверката на място, документирането на условията и вероятния източник и обратната връзка с гражданите.
Проектът е обемист и подробен, с над 160 члена и четири приложения и въвежда цяла система от организационни и процедурни мерки. Гражданите ще могат да подават сигнали чрез електронен формуляр, мобилно приложение, имейл, телефон, на място или по пощата. Всеки редовно подаден сигнал получава уникален номер, а непопълването на отделни данни не може да е основание за отказ да бъде разгледан. Сигналите се степенуват по спешност - например данни за задушлива химическа миризма, множество засегнати хора или сигнал от детска градина или болница се третират като спешни и задействат незабавна реакция и уведомяване на РИОСВ, РЗИ, пожарната или полицията.
Вместо еднократно посещение на едно място, проверяващите обхождат засегнатата зона, вземайки предвид посоката и скоростта на вятъра, за да установят вероятния източник. 
Приложение 2 въвежда стандартизирана скала за интензивност (0-5), степен на неприятност, характер, постоянство и териториален обхват с цел сигналите да стават сравними помежду си.
При техническа готовност се предвижда използването на преносим полеви олфактометър за теренно определяне на интензивността на миризмата. Наредбата въвежда изисквания за обонятелна хигиена, подготовка на служителите и проверка на тяхната чувствителност, следвайки европейския стандарт БДС EN 16841. Така във времето ще се изгради информационна система, която да показва проблемните зони и повторяемостта на случаите.
Предвидени са и санкции - от 50 до 250 евро за физически лица и до 2500 евро за фирми.
Наредбата урежда взаимодействието с РИОСВ, РЗИ, пожарната безопасност, полицията и ВиК оператора, включително съвместни проверки и обмен на информация, а при съмнение за трансграничен пренос на миризми и уведомяване на националните органи.
На пръв поглед проектът прави сериозно впечатление с детайлността си - рядко общинска наредба навлиза толкова подробно в процедурни гаранции, доказателствени стандарти и права на проверяваните лица. Проектът правилно диагностицира реалния проблем - не липсата на забрани, а липсата на организация. Вносителите очевидно са се постарали да очертаят внимателно границите на общинската компетентност спрямо държавните органи (РИОСВ, РЗИ) и да не допуснат наредбата да бъде атакувана в съда като узурпираща чужди правомощия. Многобройните гаранции срещу налагане на санкция само въз основа на субективно възприятие, анонимен сигнал или самата посока на вятъра са похвална предпазна мярка срещу произвол и последващо съдебно обезсилване на актове.
Именно тази свръхпредпазливост поражда основния практически въпрос: доколко наредбата реално ще може да дисциплинира замърсителите. Административнонаказателните разпоредби многократно подчертават, че самото усещане за миризма не е основание за санкция. Необходимо е доказване на конкретно нарушено задължение и причинна връзка, а данните от полевата олфактометрия имат само помощен характер. Това е юридически предпазливо, но на практика вдига летвата за доказване толкова високо, че реалното налагане на санкции може да остане рядкост, особено при множество потенциални източници в една зона, което е честа ситуация в промишлени и полупромишлени квартали.
Сложната многостепенна система (класификации, протоколи, декларации за „обонятелна хигиена“, скали с букви и цифри) изисква обучен персонал и дисциплинирано администриране. Ако общината не инвестира в обучение и в достатъчно на брой служители за оперативния екип, съществува риск бюрокрацията да натовари системата, без да ускори реакцията при реален случай, което е точно обратното на заявената цел.
Не на последно място, наредбата съзнателно не въвежда собствени пределно допустими стойности за замърсители, а разчита изцяло на националното законодателство за тази цел. Това е коректно от правна гледна точка, но означава, че при най-тежките случаи - реално опасни промишлени емисии - общината може единствено да сигнализира други институции, без сама да може да наложи бързо и ефективно прекратяване на източника.