Дизелът поскъпва по-бързо от бензина: защо горивото е под натиск и какво означава това за България

Недостигът на рафинирани горива, проблемите с рафинерии в Русия и Близкия изток и нарушените доставки през Ормузкия проток вдигат цената на дизела по-силно от тази на бензина. В Европа вече се наблюдава необичайно напрежение на пазара, а ефектът се вижда и на бензиностанциите в България.

Дизелът се превръща в едно от най-напрегнатите звена на световния енергиен пазар. Докато цената на суровия петрол остава важна за всички горива, през последните месеци към нея се добави втори проблем – недостигът на достатъчно количество готов дизел и ограниченият капацитет на рафинериите да го произвеждат.

Последиците вече се виждат в Европа.

В Испания цената на дизела през юли е била с 15,7% по-висока спрямо година по-рано, докато бензинът е поскъпнал със 7,3%. Разликата е достатъчно голяма, за да задейства специална защитна клауза в испанския антикризисен механизъм и от септември данъчното облекчение за дизела да бъде увеличено до 20 евроцента за литър.

Това обаче не е само испански проблем.

Reuters съобщи тази седмица, че цената на дизеловите доставки в Европа вече е надминала тази на авиационното гориво за първи път от повече от година. Европейският пазар успява да намира допълнителен керосин от САЩ и Нигерия, но при дизела ситуацията е значително по-напрегната.

Не петролът е цялата история

Когато горивата поскъпват, първото обяснение обикновено е цената на петрола. Този път обаче това обяснява само част от картината.

Международната агенция по енергетика отбелязва, че през юли цените и маржовете при рафинираните петролни продукти са достигнали четиригодишни върхове, въпреки че самият суров петрол преди това беше поевтинял значително. Причината е разминаването между сравнително добре снабдения пазар на суров петрол и много по-напрегнатия пазар на готови горива.

Тук идва т.нар. рафинериен марж или crack spread.

Това е разликата между стойността на суровия петрол и пазарната цена на произведеното от него гориво. Американската Energy Information Administration пояснява, че показателят се използва като ориентир за краткосрочната икономика на рафинериите, но не трябва да се бърка с чистата им печалба, тъй като не включва всички производствени и постоянни разходи.

И именно тук разликата между бензина и дизела става особено видима.

Маржът при дизела скочи от 10 на 35 евроцента на литър

Анализ, публикуван от Европейската централна банка и цитиран от Reuters, показва колко силно се е променил европейският пазар.

Преди войната с Иран рафинерийният марж, включен в цената на дизела в еврозоната, е бил около 0,10 евро на литър. През първите три седмици на юли той вече е достигнал приблизително 0,35 евро на литър.

При бензина също има значително увеличение – от около 0,04 евро до 0,23 евро на литър – но натискът при дизела остава по-силен.

Това е и една от причините цените по бензиностанциите да могат да останат високи дори когато петролът не се движи със същия темп.

Русия извади част от дизела си от международния пазар

Вторият голям фактор е Русия.

През последните месеци украински атаки срещу руски нефтопреработвателни съоръжения намалиха част от рафиниращия капацитет на страната. Москва впоследствие удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г.

Последиците се усещат далеч отвъд държавите, които пряко купуват руски горива.

Причината е проста: петролният пазар е глобален. Когато голям доставчик извади определено количество дизел от международния пазар, останалите купувачи започват да се конкурират за по-малък обем гориво от други производители.

Reuters съобщава, че в Европа вносът на дизел е намалял от 1,97 млн. барела дневно през януари до 1,56 млн. барела дневно през юли.

Това е спад от повече от 400 000 барела дневно за половин година.

Ормузкият проток се оказа особено болезнен за дизела

Към Русия се добавя и кризата в Близкия изток.

Ормузкият проток е един от ключовите маршрути за световната търговия с петрол, но през него минават и огромни количества готови нефтопродукти.

Близкият изток е особено важен за дизела и авиационното гориво. Според Международната агенция по енергетика страните от Персийския залив са изнесли около 3,3 млн. барела дневно рафинирани нефтопродукти през 2025 г., като регионът е ключов доставчик именно на средни дестилати като дизел и керосин.

Военните действия и ограниченията на корабоплаването през Ормуз намалиха както доставките на суров петрол, така и износа на готови горива.

Ситуацията беше допълнително усложнена от атаки срещу рафинерии в региона. На 10 август Reuters съобщи за нови удари срещу рафинерии в Русия и Саудитска Арабия. Само за ден американските фючърси върху нискосернист дизел скочиха със 7,4%, а европейските дизелови рафинерийни маржове – с близо 10%.

Защо рафинериите просто не произведат повече дизел?

На пръв поглед решението изглежда очевидно – ако дизелът е скъп и търсен, рафинериите просто да произвеждат повече.

На практика това не може да стане неограничено.

От един барел суров петрол се произвеждат едновременно различни продукти – бензин, дизел, керосин, пропан, тежки горива и други. Рафинериите могат до известна степен да променят съотношението между тях, но са ограничени от конструкцията на съоръженията и от вида суров петрол, който преработват.

Дизелът и авиационният керосин освен това са близки продукти от групата на т.нар. средни дестилати.

През тази година част от рафинериите увеличиха производството на авиационно гориво заради недостига му на международния пазар. EIA посочва, че рафинериите могат да пренасочват част от добива между различните продукти, но възможностите им не са безкрайни.

Това превръща пазара в своеобразно съревнование между дизела, авиационното гориво и останалите рафинирани продукти.

И запасите не дават особен комфорт

Още един сигнал идва от Съединените щати.

Американските запаси от дестилатни горива – категория, която включва дизел и отоплителни горива – са били 107,2 млн. барела в края на юли, най-ниското равнище за този период на годината от около три десетилетия.

Последните официални данни на EIA показват, че американските рафинерии работят при високо натоварване, но агенцията очаква високите рафинерийни маржове да се запазят през останалата част от 2026 г. заради ограниченията на международния пазар на готови нефтопродукти.

Това не означава автоматично недостиг по бензиностанциите. Показва обаче, че резервът, който би могъл лесно да поеме ново прекъсване на доставките, е по-малък.

Защо дизелът е толкова важен

Дизелът не е просто гориво за част от леките автомобили.

На него разчитат голяма част от:

• международния и вътрешния автомобилен транспорт;

• тежкотоварните автомобили;

• строителната техника;

• земеделските машини;

• част от железопътния транспорт;

• промишлени и резервни генератори.

Затова търсенето му е значително по-тясно свързано с транспорта на стоки, промишлеността и селското стопанство.

И точно това прави поскъпването му по-чувствително за икономиката – не само за човека, който зарежда автомобила си.

Испания е примерът, но не и причината

Испания попадна във фокуса, защото там разликата между двата вида гориво вече има пряка данъчна последица.

През първите пет месеца на 2026 г. в страната са били потребени около 12,2 млн. тона дизел срещу 3,1 млн. тона бензин, показват данните, цитирани от El País.

В средата на август дизелът там вече е над 1,82 евро за литър, а бензинът – около и над 1,70 евро.

Испанското правителство има специална клауза в антикризисните си мерки: когато годишното поскъпване на дадено гориво премине 15%, данъчното облекчение автоматично се увеличава.

Точно това се случва с дизела.

Важно е обаче да се подчертае, че испанската отстъпка от 20 евроцента не се отнася за България.

А какво става в България?

Движението на международните пазари вече се вижда и у нас, въпреки че конкретната динамика не е идентична с тази в Испания.

Към 15 август Fuelo отчита средни цени в България от приблизително:

Бензин А95 – 1,54–1,55 евро за литър

Дизел – около 1,78 евро за литър

Пропан-бутан – около 0,65 евро за литър.

Така дизелът в момента е с около 23–24 евроцента на литър по-скъп от масовия бензин А95.

Последният седмичен петролен бюлетин на Европейската комисия е публикуван на 13 август и продължава да отчита потребителските цени на бензина и дизела във всички държави от ЕС.

Трябва обаче да разграничим две неща: фактът, че международният дизелов пазар е под силен натиск, е безспорен; от него не следва автоматично, че цената в България ще се движи със същите проценти като тази в Испания.

Крайната цена у нас зависи и от данъци, търговски маржове, логистика, валутното движение на петрола и времето, необходимо международните цени да се пренесат по веригата до бензиностанциите.

Любопитен сигнал: дизелът вече е по-скъп и от самолетното гориво

Един от най-показателните признаци за необичайната ситуация идва от европейския пазар на авиационно гориво.

През август дизелът в Северозападна Европа стана по-скъп от авиационния керосин за първи път от повече от година.

Не защото самолетното гориво изведнъж е станало евтино.

Европа е успяла да увеличи вноса му – до около 750 000 барела дневно през юни, спрямо 612 000 през януари. При дизела се случва обратното: вносът намалява.

Това е още една илюстрация, че настоящото поскъпване не е просто отражение на цената на суровия петрол, а на недостига на конкретен готов продукт.

Какво може да промени тенденцията

Няма надеждна основа да се посочи точна бъдеща цена на дизела в България.

Има обаче няколко наблюдавани фактора, от които зависи посоката на пазара.

Първият е Ормузкият проток и възстановяването на нормалните доставки от Персийския залив.

Вторият е състоянието на рафинериите в Русия и Близкия изток.

Третият е решението на Русия за износа на горива.

Четвъртият е натрупването или намаляването на запасите от дизел преди зимния сезон.

Петият е възможността на рафинериите в САЩ, Европа и Азия да увеличат производството и износа.

Анализатори на Goldman Sachs, цитирани от Reuters, оценяват риска от продължително напрежение при цените на дизела като по-висок от този при самия суров петрол с приближаването на зимата.

EIA също очаква ограниченията в глобалния пазар на рафинирани горива да продължат да подкрепят високите рафинерийни маржове до края на годината.

Това са прогнози, а не гаранция, че горивото непременно ще продължи да поскъпва.

Голямата разлика този път

При обичайно поскъпване на петрола бензинът и дизелът често се движат приблизително в една посока.

Сегашната ситуация е по-различна.

Пазарът се сблъсква едновременно с геополитически риск, прекъснати търговски маршрути, повредени рафинерии, ограничения върху руския износ и ниски запаси от средни дестилати. Международната агенция по енергетика още през юли отчете, че пазарът на готови горива остава значително по-напрегнат от този на суровия петрол.

Затова цената на барела Brent вече не е достатъчна, за да се разбере какво се случва на колонката.

В момента за дизела все по-важният въпрос не е само „колко струва петролът?“, а и „колко дизел реално могат да произведат и доставят световните рафинерии?“

И точно отговорът на втория въпрос обяснява защо дизелът е под по-силен ценови натиск от бензина през това лято.