След като преди десетина дни в социалните мрежи нашумя пост на русенски търговец, глобен от данъчните, защото на касовия бон от магазина му пишело „изделие от пластмаса“, а не „саксия“, от съдебните протоколи излиза нов идентичен парадокс, който напомня, че освен буквата, е важно да се спазва и духа на закона и неслучайно те вървят ръка за ръка.
На 5 януари т.г. мобилизирани да следят процеса по въвеждането на еврото служители на НАП влизат в кулинарен магазин в Русе и купуват четири пържени кюфтета. Продавачът издава фискален бон и отчита коректно платената сума, но в бележката е записано общото наименование „скара“, вместо да се посочи конкретно „кюфте“, както и броят им - четири. Месеци по-късно тази единствена подробност се превръща в имуществена санкция от 512 евро.
При проверката инспекторите не откриват никаква друга нередност. Касовата наличност съвпада напълно с отчетеното, няма укрит оборот, цялата сума от продажбата е вписана коректно в момента на плащането, а самите служители на НАП по-късно потвърждават в съдебно заседание, че не е настъпила никаква вреда за бюджета. Управителят на фирмата съдейства напълно на проверяващите, а нарушението се оказва първо в историята на дружеството, без никакви утежняващи обстоятелства. С други думи, единственият „грях“ на търговеца е, че касовият бон казва „скара“, а не „кюфте - 4 броя“ - техническа непълнота на едно наименование, която не води до никакви практически последици нито за фиска, нито за възможността да се проследи търговската дейност.
Районният съд не оспорва, че формално нарушение действително има. Разпоредбата на Наредба Н-18 наистина изисква наименованието на стоката да позволява поне идентифициране на вида й, а „скара“ не отговаря на този стандарт. Но съдът прави нещо, което административният орган очевидно пропуска. Той преценява реалната обществена опасност на деянието, вместо механично да приложи санкцията, предвидена в закона. В мотивите си съдът изрично отбелязва, че доводът на НАП - касовата бележка трябва да съдържа всички нормативно предвидени реквизити, е принципно верен, но той обосновава единствено противоправността на постъпката, а не автоматично налагане на наказание. Формалният характер на нарушението, пише съдът, не изключва възможността то да бъде квалифицирано като маловажно, стига обстоятелствата по конкретния случай да го оправдават.
Крайният резултат е категоричен и в полза на търговеца. Наказателното постановление е отменено изцяло, фирмата получава само предупреждение за в бъдеще. Териториалната дирекция на НАП във Варна е осъдена да заплати 250 евро адвокатски разноски на жалбоподателя. Иронията в случая е пълна - държавата инвестира ресурс в разследване, издаване на акт, обжалване и цял съдебен процес заради една дума в касова бележка. И в крайна сметка това носи не приходи в бюджета, а единствено разходи.