Според модератора на дискусията - литературоведа и литературен критик доц. Йордан Ефтимов, българското общество днес не може да се похвали, че е наясно с това какво всъщност е бил модернизмът, състоял ли се е изобщо и какви са следите от него в обществото ни дори и днес. По думите му за това явление си заслужава да се говори и покрай Пенчо Славейков, и покрай други значими личности като например д-р Кръстьо Кръстев - съратник на Пенчо Славейков, също и Кирил Кръстев, кого Ефтимов определи като много важна фигура в българския културен живот на целия 20-и век.
Най-старото издание на творба от Пенчо Славейков, съхранявано във фонда на Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” в Ямбол, е от 1901 г. на „Народните любовни песни”. Това каза директорът на културната институция Христина Начева. Сред общо 103 заглавия – авторски или свързани с Пенчо Славейков, са налични и творби, представящи го като преводач и редактор, посочи още тя.
Пенчо Славейков не само поставя основите на българския модернизъм, но се превръща и в духовен пример за младите ямболски авангардисти през 20-те години на миналия век. Това каза журналистът, общественик и писател Мария Качулева. Тя припомни, че литературният критик и авангардист Кирил Кръстев определя Пенчо Славейков като „невенчан крал на младите и духовен водач на българската литература, скъсал със старата традиция“.
Качулева проследи развитието на ямболската модернистична общност около личности като Кирил Кръстев, Мирчо Качулев, Васил Петков, Тодор Драганов и други представители на местния авангард. Тя разказа и историята за създаването на артистичното средище Yellow Hall, което става място за срещи и дискусии на младите модернисти.
Ямбол има значимо място в историята на българския модернизъм, макар и да не е сред традиционните литературни центрове. Това каза директорът на Държавен архив – Ямбол Светлана Бъчварова. Тя се позова на документи, свързани с Кирил Кръстев, включително на редки издания на емблематичното списание „Кресчендо“, както и на прочутия „Манифест на дружеството за борба против поетите“ в стила на футуризма – по думите на Кирил Кръстев една „дадаистична шега“.
Светлана Бъчварова обърна специално внимание и на родения в Ямбол писател, критик и журналист Страшимир Кринчев (1884–1913), определян днес като една от недостатъчно познатите фигури в българската литература.
Друг поглед върху наследството на Кирил Кръстев представи изкуствоведът Стойка Цингова от екипа на Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол. Тя изтъкна приноса му не само като изкуствовед, есеист и критик, но и за изграждането на облика на ямболската галерия. По думите ѝ Кирил Кръстев продължава да бъде „авангарден по неговия си начин“, като и днес подпомага работата на изкуствоведите чрез своето творчество и богатото документално наследство.
Целият разговор с гостите в Националния пресклуб на БТА на Ямбол може да се проследи тук.
Дискусии по темата за 160 години от рождението на Пенчо Славейков и българския модернизъм са част от инициативата „Пенчо Славейков днес“ и се организират от Българската телеграфна агенция (БТА) във всички 33 национални пресклуба на Агенцията в страната. Първата среща разговор, посветена на Пенчо Славейков, бе в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и специално написани 160 думи от 160 души за 160-ата годишнина.