Абсолютен малшанс остави „Дунав“ с празни ръце в мача срещу „Лудогорец“ - 0:2. Да получиш два евтини гола срещу многократния шампион си е тежко бреме, каквото дори съперник на „орлите“ от европейски калибър трудно може да понесе и да отвърне на удара. 
Голът на Текпетей в 17-та минута бе чиста случайност. Ганаецът тръгна да скача за една балонна топка и я намери с глава, колкото да спечели борбата във въздуха. Рутинно единоборство! Топката обаче описа странна парабола и капна зад гърба на излезлия по-напред Георги Китанов - 0:1. 
Ако Текпетей скочи за подобна топка 1000 пъти, едва ли отново ще сполучи да изненада вратаря, тъй като и самият той бе изненадан, че се разписа по такъв нелеп начин. 
47-та минута. „Лудогорец“ организира атака отляво, последва успореден на голлинията пас, Хосе Кабаркас се забави да спре Руан Круз и бразилецът плъзна като на шега топката към долния ляв ъгъл - 0:2! Същият Круз, когато разградчани искат да купят официално от гранда „Ботафого“ за милиони евро. 
Този леден душ се изля в най-неподходящото време, когато публиката очакваше, че „Дунав“ ще намери сили да изравни резултата след онова 0:1 на почивката. Основания за подобни надежди имаше в изобилие - „драконите“ играха като равен с равен през първите 45 минути, отговоряха на всяка атака, печелеха първа и втора топка, головите положенията и процентното владение на топката показваха почти пълен паритет. Налице бяха и ситуации пред вратата на гостите, но изстрелите на иначе добре игралия Валиньо и на Кристиян Бойчев за малко не намериха целта зад вратаря Хендрик Бонман. Да не говорим, че Денислав Минчев буквално разкъса от рейдове десния бек на гостите Ерик Андерсон и шведът изглеждаше изненадващо жалък пред бързината и финтовете на нападателя. 
Това 0:2 в началото на второто полувреме поуби порива на „Дунав“. Не че отборът не продължи да се бори, но се виждаше, че започна да губи енергия с всяка изминала минута. Смените също не допринесоха за някакъв импулс.
Чест и почитания за Ибрахим Кейта, но и с просто око се виждаше, че ако скоростта му бе на приемливо ниво за мачовете във Втора лига, то тя далеч не стига за стандартите на Първа. Докато се обърне, докато се завърти...
 Загуби срещу „Лудогорец“ имат и големи европейски отбори, така че това домашно поражение нито е някаква изненада, нито е лишено ог логика. Главното е, че „Дунав“ даде битка и докато имаше сили, зарадва феновете с приятен за окото смел и атакуващ футбол. Отборът не се затвори в глуха защита, а  се опитваше да отговори на всяко предизвикателство. 
Видно е, че тимът има трески за дялане - защитата действа разпокъсано на моменти, халфовете закъсняват с помощта, Бойчев и Апостолов не могат да огреят навсякъде с конструкторска работа, Минчев и Валиньо се нуждаят от силни алтернативи като хора, които търсят гола с позициониране на върха на атаката.
„Дунав“ обаче няма от какво да се срамува с представянето си срещу „Лудогорец“ и чудесната публика оцени усилията на отбора. Лошото е, че след двете загуби изфабрикуваната от БФС жестока програма сочи на 2 август гостуване на ЦСКА. 
„Дунав“: Георги Китанов, Марио Дилчовски, Хосе Кабаркас, Димитър Тодоров, Кириякос Антониу, Андре Алвеш, Денислав Минчев, Радослав Апостолов, Алекс Валиньо, Кристиян Бойчев, Стефан Гаврилов /Владан Видакович, Ибрахим Кейта, Илкер Будинов, Стоян Предев/.