Държавна опера - Русе предлага на вниманието на читателите на вестник „Утро“ рубриката „Гласове, които остават“. Идеята е да разказваме не само за миналото на нашия  оперен театър, а и за приемствеността между поколенията артисти.  Читателите ще могат да проследят как дългогодишният творчески процес създава специфичната, неповторима атмосфера в града за изява на диригенти, режисьори, оперни и балетни артисти, оркестър, хор и художествени ателиета.  
Статиите са за емблематични личности, оставили ярък, незабравим спомен в почитателите на оперното изкуство. Д-р Веселина Антонова, архивистът на Русенската опера, разказва историята за тяхната творческа смелост, за техните художествени постижения и за красивия пример как всички те сътворяват незабравимите спектакли в музикалната летопис на Държавна опера-Русе.

Асен Манолов е роден на 22 юли 1908 г. в София в семейството на ген. Стоян Манолов и артистичната му съпруга Теодора. Синът учи балет при първият българин получил професионална балетна подготовка - Анастас Петров. В периода 1928-1930 г. е с състава на Софийската опера, следва специализация в Берлин. На Софийска сцена са първите му дебютни постановки на симфоничната сюита „Шехерезада“ по музика на Римски-Корсаков и половецките танци в операта „Княз Игор“ по музика на Бородин, солист-хореограф е в театър „Одеон“ (1932-1946). Син на генерал и германски възпитаник със склонност да експериментира свободно, той напуска столицата, където съветските хореографи налагат като единствена изразността на класическия танц. Асен Манолов формира облика и балетния репертоар в извънстоличните театри на Варна, Стара Загора и Русе. 
Най-продължителен и плодотворен е престоят му в дунавския град, тук са и най-успешните му постановки
В началото на петдесетте години тогавашният директор Георги Чендов активно привлича талантливи изпълнители, постановчици за професионалното израстване на младия русенски оперен театър. Асен Манолов е не само хореографът, който поставя танците но и педагогът, който умее да се съобразява с индивидуалните качества на артистите и внимателно подбира балетния репертоар така, че да подпомага и обучава новосформираната балетна трупа.
Преди да пристъпи към по-сериозна творческа задача, той поставя танците в операта „Продадена невеста“ от Сметана (1951) и в оперетата „Волният вятър“ от Дунаевски (1953) с диригент Добрин Петков. Първите балетни постановки на А. Манолов на русенска сцена са „Шехерезада“ по музика на Николай Римски-Корсаков (1954). В рамките на един сезон балетът се играе 20 пъти на сцената на Драматичния театър при пълен салон. И балета „Съперници“ от Хертел (1953), който, поради големия зрителски интерес е игран още два пъти пред софийска публика. „Шехерезада“ е едно от най-обичаните от Асен Манолов произведения, в което 
самият той играе на русенска сцена в ролята на Принца
 Асен Манолов е постановчик на балета на комичната опера „Отвличане от сарая“ на В. А. Моцарт, хореограф е на танците и в операта „Евгений Онегин“, спектакълът с който е открита новата сграда на Операта на 5 февруари 1956 г. А танците на операта „Мазепа“ са дело на учител и ученик - главният балетмайстор на Софийската опера Атанас Петров и на балетмайстора на Русенската опера - Асен Манолов. За танците в оперетата „Мамзел Нитуш“ съвременници коментират, че „А. Манолов е най-изтъкнатия у нас познавач на оперетния балет“. Той поставя танците в „Любовен еликсир“ на Доницети (1957), към операта „Театралният директор“ на Моцарт (1957), към „Джоконда“ от Понкиели (1958), чиято премиера в София. 
 Негови са и балетните сцени в „Кармен“ от Бизе (1958), реализиран от постановъчен екип на Букурещката опера с режисьор Йон Рънзеску, диригент Ромео Райчев; в „Царицата на чардаша“ от И. Калман; „В бурята“ на Тихон Хренников (1959); оперетата „Хубавата Елена“ от Офенбах с режисьор Евгени Немиров; с много вкус и въображение поставя движенията в българската опера „Имало едно време“ от П. Хаджиев; много чувственост и фантазия има в танците на Вердиевата „Аида“ (1960); в музикално-драматичното произведение „Фауст“ от Гуно (1961), режисьор Драган Кърджиев, диригент Ромео Райчев; „Лакме“ от Делиб (1961); с особена оригиналност блестят танците в оперетата „Фраскита“ от Лехар (1962).
Търсещият творец внася нов елемент в балета „Жизел“ (1958) - към традиционните две действия е въведен пролог по либрето на балетмайстора-постановчик Асен Манолов върху музика пак от автора на „Жизел“ Адолф Адам из оперите му „Ако бях цар“ и „Пощальонът от Лонжюмо“. Декорът на румънската художничка Лидия Йованеску създава впечатление, че персонажа е слязъл от сцената на жив фламандски гоблен. За ролята на Жизел е поканена младата балерина Красимира Колдамова, току що завършила балетното училище на Большой театър. По-късно
примабалерината на Софийската опера ще сподели, че Асен Манолов е поставил началото на „визитката“ на нейното изкуство
Премиерата на балета „Лебедово езеро“ е на 19 януари 1961 г. Преди да започнат репетициите хореографът и режисьор прожектира многократно на участниците в спектакъла филмовата версия на руската постановка на балета. Директорът на Операта Георги Чендов пише, че „А. Манолов успя да покаже порасналите възможности на състава, да оправдае своята, както ни се видя отначало, прекомерна дързост... балетният състав е израснал, налял се е като екзотичен плод“. В програмата на „Лебедово езеро“ Асен Манолов споделя творческите си търсения.  В „Бележки на балетмайстора“ пише, „...какво по-трудно от това, да овеществиш музиката на една гениална партитура, без да я лишиш от нейния поетичен чар, без да умъртвиш нейната патетична звучност! А това велико чудо на балета се отдава така рядко дори на избраниците!“.
Споделя още, че за да бъдеш добър балетмайстор „са нужни много знания... На мен ми помогнаха заниманията по философия, както и уроците по музика при проф. Никола Абаджиев... Но най-ползотворен беше периодът ми на балетмайстор на Русенската народна опера“.
Асен Манолов
дръзва да постави за първи път в България балета „Лешникотрошачката“
от Чайковски (1962), диригент Христо Станишев, художник на костюмите Паула Бранкувяну. „...Манолов ръка за ръка с талантливата художничка Паула Браковяну създава прекрасни танцово-живописни кадри“, пише музиковедът Теодоси Теодосиев. През 1962 г. за този спектакъл Русенската опера е наградена на Третия национален преглед на оперните театри в София. 
За първи път на българска сцена в Русе Асен Манолов  поставя и балета „Нова Одисея“ от Виктор Брунс по либрето на Алберт Буркат, диригент Борис Хинчев  (18 април 1963), включен в програмата на фестивала „Мартенски музикални дни“. Според рецензията на Теодоси Теодосиев „в Русе човек остава с впечатление, че гледа наистина пълнокръвен спектакъл... танците са решени с фантазия и замах“.
През 1964 г. започват репетициите за балета „Мадарски конник“ от Димитър Сагаев, първо изпълнение за България, диригент - Ромео Райчев, художник на декорите Петър Попов, Евгени Немиров е художник на костюмите. Последната творческата изява на талантливия хореограф е балета „Хайдушка песен“ от Александър Райчев. Това е първият героичен балет с българска тематика, диригент е Димитър Манолов.
След пенсионирането си през 1968 г. Асен Манолов се завръща в София. Продължава да следи културния живот, не пропуска спектакли на свои ученици.
През 1971 г. името му за последно присъства в афиша на Русенската опера
като постановчик на танците в операта „Княз Игор“ от Бородин, в програмата на „Мартенски музикални дни“.
Хореографът проф. Хикмет Мехмедов определя Асен Манолов като „най-талантливия хореограф на своето поколение“. В спомените си разказва за първите си срещи в родния Кърджали, където Манолов поставя танци по покана на балетната педагожка Мери Божилова. „Бях 10-ина годишен, който за първи път го видях - пише Мехмедов. В първия момент образът му на Хидалго изникна в рамката на входната врата на балетната зала... Той идваше за уговорената среща в балетната зала на Културния дом костюмиран, сресан, излъчващ най-изтънчен аристократизъм. Започваше работа и нищо не успяваше вече да го разсее, докато не нахвърли танците за целия концерт... Асен обичаше да идва често в Кърджали... Привличаше го чистия въздух..., неведнъж е прекарвал вечери около огъня с рибари... Асен казваше, че каменната рибарска колиба му напомняла на приказен замък... И един невероятен случай... в леярния цех на машинния завод, въодушевен от екстремната обстановка на пламъците в пещта и шумът от разтопения метал,
Асен се впуснал в импровизиран танц и така се увлякъл, че лекото му одеяние пламнало и едва го спасили...
Той виждаше всичко в хореографски образи“.
По предложение на тогавашния хореограф на Русенската опера М. Мехмедов балетната зала е наречена на името на Асен Манолов. Там, на входа, е поставен портретът му като пример за човек с достойно изпълнена мисия - да положи основите на професионален балет в Русенската опера.
За Асен Манолов РТВЦ-Русе създава документалния филм „В плен на Терпсихора“ с автори Костадинка Райкова и Петя Пантева, оператор Стилиян Антонов, тонрежисьор и музикален оформител Елена Джелепова, режисьор Елена Машкова.
„И днес остава загадка - пише Деница Анчева в „Русенският балет и Асен Манолов. Подстъпи, формиране, развитие“ - как балети от класическия репертоар, които са толкова трудни за изпълнение и изискват много добре подготвени кадри, могат да бъдат реализирани в началото на 60-те години, при това с много малък и не напълно професионален състав. Асен Манолов успява... Защото има интересни идеи, които компенсират подготовката на изпълнителите... не се стреми да повтори класическия модел, а предлага свои нестандартни решения..., трупата работи ентусиазирано и неуморно, а участията на Русенския балет в национални прегледи на оперните театри се посрещат със заслужени овации“.