Нериман Шабан е в сферата на предучилищното образование от 30 години. Била е дълги години учител, понастоящем е директор на детска градина „Здравец“ в Кубрат. Това означава, че познава добре системата на предучилищното възпитание и образование. През 1989 г. завършва Института за детски учители в Русе със  специалност „Предучилищна педагогика“. През 1998 г. се дипломира от Русенския университет като бакалавър и придобива квалификация „Педагог - детски учител“. В същия университет завършва магистратура през 2007 г. и се дипломира като магистър - социален педагог. Има и специализации. Едната завършва през 2020 г. в Шуменския университет - Професионално-педагогическа специализация на тема „Актуални проблеми на възпитанието и обучението на децата от предучилищна възраст“. Другата е в Техническия университет във Варна през 2022 г., -  „Педагогически условия за формирането на пространствени представи у децата от трета възрастова група“.
Тази година детската градина отпразнува с грандиозна програма своя 50-годишен юбилей. Това стана и повод за нашата среща, и последвалия разговор.

- Г-жо Шабан, как бихте се представили на нашите читатели? 
- Аз съм човек, отдаден на семейството си,  професията си, обичащ децата, цветята, живота. Старая се да създам комфорт и приятен престой в детската градина на децата и персонала.
- Какво е да си детски учител?
- Детски учител - това е призвание, любов, разбиране, всеотдайност, удовлетворение от работата с деца.
- Първите ви стъпки в професията, с какви вълнения и трудности бяха съпроводени?
- Първите ми стъпки в професията бяха в село Сеслав през 1990 г., вълнуващо беше всичко. Групите бяха пълни, родителите заети в селското стопанство. Програмата не беше натоварена, децата бяха много любознателни, послушни. Провеждахме много наблюдения - растения, домашни животни, птици в естествената им среда.
 Нямаше интернет, но децата имаха знания
Четяхме много приказки, децата имаха богат репертоар от песни. С желание пристигаха в детската градина. Свирех на акордеон, нямаше озвучителни системи. Сама си изработвах материали за работа, нямаше принтери. Имаше много игри на открито, нямаше затлъстели деца.
- Имате голям професионален опит и достатъчно наблюдения върху децата преди прехода и децата сега.
- Децата са си деца - и преди прехода, и сега те искат внимание, обич, разбиране. Те усещат и разбират всичко. Винаги е имало хиперактивни деца и преди и сега. Разликата е в това, че сегашните деца са екранни. Преди ние провеждахме много наблюдения с децата в природата през всички сезони на годината, обяснявахме причинно-следствените връзки. Децата бяха жадни за знания, имайки предвид, че това бяха деца билингви.  Сега с всяка изминала година децата със специални образователни потребности /СОП/ и обучителни затруднения се увеличават. Преди прехода не си спомням да е имало толкова деца със СОП.
- Има ли история с ваши възпитаници, които са оставили ярки спомени у вас, коя бихте споделили?
- Имам много спомени, които завинаги ще останат в сърцето ми. Спомням си един много вълнуващ момент, когато с децата бяхме поканени на театър в читалището в село Сеслав. Учениците от основното училище, които също са наши възпитаници, излязоха на сцена с постановка „Червената шапчица“. Сцената беше като истинска театрална сцена, с декори, артистите със специално изработени сценични костюми. Децата от детската градина бяха настанени на първия ред, аз бях седнала встрани, за да ги наблюдавам. Децата имаха предварителна подготовка - къде отиват, как трябва да се държат, какво ще гледат, трябва да запомнят и след това да разкажат.
С нетърпение се взирахме и чакахме, това не беше обикновена постановка, това беше постановка, която щеше да се изиграе на три езика Ц български, турски и ромски
по проект на неправителствена организация. Постановката се изигра перфектно, беше толкова вълнуващо, учениците показаха висок артистизъм, с широко отворени очи децата наблюдаваха своите каки и батковци, бяха зашеметени от магията на театралното изкуство. Забелязах, че две деца реагират емоционално, когато пиесата се играеше на ромски език. През цялото време ги наблюдавах. Постановката приключи с много аплодисменти, ние с децата се върнахме в детската градина и след обед ги питам: „Деца къде бяхме днес, какво гледахме?“ Съответно децата отговаряха. Когато зададох въпроса - „На какъв език говореха артистите“ - тогава бях изненадана - отговориха: „На български, на турски, на английски“. Едно от децата се обади и каза, че това не е английски език а ромски език. До този момент никой не им беше споменавал за ромски език. Тогава разбрах, че две от децата в детската градина свободно говорят ромски език. Бях силно впечатлена, защото до този момент не знаех, а и те много добре говореха български език. Разбрах, че нашите малки дечица говорят три езика - български, турски и ромски, чувствах се щастлива, това бяха необикновени деца, жадни за знания - бъдещи учители, лекари, юристи, инженери, строители, икономисти.
- Защо съвременният родител трябва да участва активно в живота на детската градина?
- Съвременното образование изисква партньорство между учители и родители. Съвременните родители трябва да бъдат партньори на детската градина, да работят в екип с учителите на групите, когато това се случва, виждаме много добри резултати.
Свидетел съм на такава група, ами то си е едно семейство, всички са добронамерени
Всяко дете от групата е много важно за тях, уважават, ценят учителите на групата. Заедно празнуват рождени дни на децата и извън детската градина. Планирани са много дейности с родители, с една дума имат си доверие. Децата от тази група и родителите им са си създали едно вечно приятелство. Всички са много позитивни и добри. Това е много полезно за децата, защото растат уверени, спокойни, щастливи, подкрепени от своите родители и учители.
- За добро възпитание говорим, когато...
- За добро възпитание говорим, когато сме свидетели на хармония в отношенията на деца-учители-родители-персонал. Всички са учтиви един към друг, спазват общоприети норми и правила на поведение, изслушват се, проявяват съобразителност, толерантност, добри маниери. Всички са учтиви и възпитани. Това го виждам в нашата детска градина „Здравец“, радвам се, че е така. Старая се да сплотя и обединя колектива.
- На какво ви научи работата с деца?
- Работата с деца ме научи на търпение, много любов към професията, постоянство. Живея с чувството, че когато създавам или правя нещо за децата, то никога не е достатъчно. Трябва още и още, и още, защото те заслужават винаги най-доброто, и най-хубавото. Така го чувствам. Искам децата да са здрави, много щастливи и безгрижни.  
- Скоро детската градина отбеляза своя 50-годишен юбилей, какво означава това за вас и вашите колеги?
- 50 години от създаването на детска градина „Здравец“ е не просто юбилей,
това са 50 години изпълнени с търпение, внимание, обич, грижа и отдаденост
През годините детската градина е спечелила доверието на родителите, защото е източник на знания, умения, творчество и възможност за изява. Тук съществува много добра педагогическа и предметна среда. Детска градина „Здравец“ е място за съхраняване на българската идентичност и активен проводник на ценности и добродетели. Градината има изграден авторитет в обществото, социализира и подготвя децата за успешен старт в първи клас. Тук се формира знаеща, можеща и с необходимото самочувствие детска личност. Съобразяваме се с индивидуалните желания и потребности на децата, дава се възможност за самостоятелен избор и самоизява.
- Какво предстои в живота на детската градина, как си представяте нейното развитие?
- Детска градина „Здравец“ да се превърне в още по модерна образователна институция, където престоят на децата да бъде полезен, приятен и желан.
- И за финал, какво бихте искала да предадете на младите си колеги?
- Първо искам да благодаря на целия педагогическия екип за търпението, грижите и любовта, с която всеки ден посрещат детските усмивки. Те са хората, които вдъхват увереност на децата, превръщат знанието в приказно приключение. Пожелавам им здраве, вдъхновение и безброй щастливи мигове с децата. Нека трудът им бъде ценен, сърцата им изпълнени с радост, а всяка детска усмивка да им носи удовлетворение и гордост, да бъдат винаги всеотдайни, усмихнати , обичани и да имат самочувствие като добри специалисти.

Надие КАРАГЬОЗОВА