Североизточна България е сред най-засегнатите райони от съхненето на горите. В региона съхненето достига 90% при червения дъб, 40% при цера, а при полския ясен и липата е почти пълно - на места са отчетени и 100% поражения. Това стана ясно вчера на среща в Русе между кмета Пенчо Милков, областния управител проф. Любомир Владимиров и заместник-министъра на земеделието проф. Иван Палигоров.          

Проф. Палигоров посочи, че процесите са резултат от климатичните промени - средногодишната температура в градска среда се повишава с 4-4,5 градуса. Продължителното засушаване отслабва дърветата, които губят естествените си защитни механизми и стават лесна мишена за насекоми вредители. Последващите гъбни заболявания водят до необратимо влошаване на дървесината, която вече не може да бъде ефективно оползотворена. Затова тя трябва да се добие своевременно - преди да зарази съседните насаждения и докато все още има икономическа стойност.
Зам.-министърът бе категоричен, че ще се запазят местните видове, но е необходимо подмладяване. Предстоят големи санитарни сечи - старите дъбови насаждения с няколко ротации ще бъдат подменени с млади. Процесът ще е поетапен, съпътстван от изследвания. Вече се водят разговори с преработватели във Велико Търново, Бургас и Свищов. Около 2,5 млн. куб. м. дървесина ще трябва да бъдат преработени допълнително.
Кметът Милков представи конкретните действия на местната администрация. Засаждането на уязвими видове като бреза и смърч е преустановено - преминава се към сухоустойчиви: явор, ясен и кедър. Подходът е разработен с експерти от Лесотехническия университет, които изготвиха концепция за устойчиви градски насаждения. Въведени са специални поливни торби за по-добро прихващане на фиданките.
В Западен парк „Приста“ се изгражда дъждовна градина по проекта „Живи реки“ за естествено задържане на влагата. Създадена е междуинституционалната работна група „Водно бъдеще Русе“ за решения срещу засушаването. Продължава разширяването на зелените пространства - озеленяват се бул. „Цар Освободител“, „Липник“ и „Христо Ботев“, както и междублокови пространства в „Чародейка“ и „Дружба“. В кв. „Здравец“ до Мол Русе се изгражда нов парк. Стартират инициативи за гражданско участие - експертна работна група за планиране на зелената система и доброволческа инициатива за поддръжка на зелените площи.
Проф. Палигоров и доц. Георги Костов от Лесотехническия университет препоръчаха новите видове да бъдат местни, а не внесени, тъй като те няма да са устойчиви.
Проф. Владимиров подчерта стратегическото значение на проблема за региона. Полезащитните пояси ограничават ветровата ерозия, съхраняват почвеното плодородие и регулират водния режим. Около 3% от площта на Добруджа е заета от такива пояси, които увеличават продуктивността на земеделските земи с около 10%. Добивите са с 15-35% по-високи при засушливи години, разходите - с 20-40% по-ниски, а приходите - с 4-28% по-високи. „Възстановяването на поясите е основно за продоволствената сигурност“, обединиха се участниците.
Владимиров връчи писмо за подкрепа на Палигоров, с което заяви готовността на областната администрация да координира институциите за опазване и възстановяване на горските екосистеми.
Очертани бяха три хоризонта на действие.
Краткосрочният предвижда мониторинг на горските територии, разсадници и посадъчен материал, бързо сигнализиране при повреди, приоритетни лесозащитни действа и национално/европейско финансиране за възстановяване. Министерството работи по Наредбата за площно субсидиране в НАТУРА 2000 с ресурс от около 40 млн. евро.
Средносрочно предстои актуализиране на нормативната уредба за залесяване и борба с ерозията, пълна инвентаризация на щетите.
Дългосрочната перспектива е преразглеждане на класификацията на месторастенията в полза на по-сухоустойчиви видове и адаптиране на лесовъдските практики за справяне със застаряването на широколистните гори.
В срещата участваха още изпълнителният директор на ИАГ инж. Стоян Тошев, инж. Петър Ганев от Северноцентрално ДГС-Габрово и инж. Огнян Савянов от РДГ-Русе.