Заместник-министърът на земеделието и храните проф. Иван Палигоров определи проблема като изключително сериозен и подчерта, че вече загиват не само чувствителни дървесни видове, а и характерни за региона местни насаждения.
„Имаме много тежък проблем със съхненето на горите и този проблем изисква незабавни решения в краткосрочен план“, заяви той. По думите му през последните десетилетия средната годишна температура се е повишила с около 1,5 градуса, а валежите все по-често падат за кратки периоди с интензивност от 250 до 400 литра на квадратен метър, което поставя горските екосистеми под силен стрес.
Палигоров посочи, че на места липовите насаждения загиват напълно, а силно засегнати са още дъбът и церът. Според него ще се наложи извършването на санитарни и принудителни сечи върху големи площи.
„Ще се наложи освобождаването на големи територии чрез санитарни и принудителни сечи. Това може да предизвика опасения, но тези действия са необходими, за да бъдат горите възстановени“, каза той. Заместник-министърът подчерта, че възстановяването трябва да бъде извършено предимно с местни дървесни видове, а не с чуждоземни, тъй като те са най-добре приспособени към условията в региона.
Доц. Георги Костов от Лесотехническия университет отбеляза, че климатичните промени са само една от причините за кризата.
„Климатичните промени са съдействащ фактор. Водещият проблем е, че голяма част от горите са силно повлияни от човека и са достигнали края на жизнения си цикъл“, заяви той.
По думите му в България горите в лошо състояние, загинали или застрашени от загиване, обхващат около 1,8 милиона хектара.
„Ние вече сме след събитието“, предупреди доц. Костов и допълни, че лесовъдската наука разполага с решения, но те неизбежно ще доведат до промяна в ландшафта чрез постепенно подмладяване на насажденията.
Той представи и икономическите измерения на проблема. По оценката му страната е изправена пред риск да загуби около 200 милиона кубически метра дървесина, което при настоящите пазарни цени представлява потенциална загуба от приблизително 10 милиарда евро. Възстановяването на около един милион хектара засегнати гори би изисквало инвестиции от същия порядък.
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Стоян Тошев обърна внимание и на полезащитните горски пояси в Добруджа, които са направени за подобряване на качеството на почвата за земеделските култури. Общата им дължина надхвърля 4000 километра, като беше отчетено, че част от тях са в много лошо състояние.
Според доц. Костов полезащитните пояси заемат едва около 3 процента от площта на Добруджа, но увеличават средно с около 10 процента продуктивността на земеделските земи.
„Те не са създадени за дърводобив, а за да подобряват условията за земеделието“, подчерта той. По представени по време на срещата научни данни добивите в засушливи години са с 15 до 35 процента по-високи в земеделските площи, защитени от горски пояси, разходите за производство намаляват с 20 до 40 процента, а приходите на стопаните се увеличават с 4 до 28 процента.
Кметът на Русе Пенчо Милков заяви, че общината вече отчита отражението на климатичните промени върху градската растителност.
„Установяваме, че цели дървесни видове вече не могат да виреят на нашата територия“, каза той. По думите му количеството на валежите не намалява, но те са много по-интензивни и краткотрайни, което налага мерки за задържане и използване на дъждовните води. Милков подчерта, че Русе работи съвместно с учени за адаптиране на градската зелена система и заяви готовност общината да се включи активно в държавната политика за справяне с проблема.
Областният управител проф. Любомир Владимиров декларира готовност областната администрация да съдейства за координацията между институциите при изпълнението на необходимите мерки.
Участниците в брифинга се обединиха около становището, че възстановяването на горите и полезащитните пояси ще изисква координирани действия между държавата, местната власт, научната общност и обществото. Според тях основните предизвикателства през следващите години ще бъдат своевременното извеждане на санитарните сечи, осигуряването на капацитет за преработка на добитата дървесина и мащабното залесяване с подходящи местни видове.
Колкото до средносрочните действия, те се очаква да бъдат в две направления – актуализиране на нормативната уредба в областите на залесяване на горските територии и защита срещу ерозия, както и инвентаризация на засегнатите горски територии и полезащитните горски пояси и оценка на необходимите ресурси за тяхното възстановяване. Сред дългосрочните приоритети стои определено необходимостта от преразглеждане на класификацията на месторастенията и използването на по-сухоустойчиви дървесни видове при възстановяването на засегнатите горски площи и полезащитните пояси. Необходимо е да се обмислят и възможности за адаптиране на лесовъдските практики, с цел преустановяване застаряването на широколистните насаждения, отчетоха още експертите.