България все още няма ново пълно академично издание на творчеството на Пенчо Славейков, каза доц. Йордан Ефтимов. По думите му единственото представително многотомно издание остава публикуваното през 1958–1959 г., въпреки че продължават да излизат отделни книги, включително кореспонденцията на поета. Според Ефтимов подобен проект трудно би могъл да бъде реализиран за настоящата годишнина, но подготовката му би могла да започне сега, за да бъде завършен за следващ юбилей. Той отбеляза, че Славейков продължава да присъства активно в учебните програми и в литературните изследвания.
Литературният историк от Института за литература при БАН доц. д-р Бисера Дакова представи двуезично преиздание на антологията „Немски поети“ от 1911 г. Тя посочи, че при преводите на немски автори Славейков не следва буквално оригиналите, а ги пресъздава чрез собствения си поетически език. Според нея чрез антологията той влиза в полемика с утвърдени литературни оценки и предлага собствен прочит на представените автори.
Директорът на Регионалната библиотека „Гео Милев“ – Монтана Анелия Иванова - Тодорова отбеляза, че произведенията на Пенчо Славейков продължават да се търсят от читателите на библиотеката, не само от ученици. По данни от библиотечния софтуер през последните 10 години са раздадени 348 тома с произведения на автора. Тя посочи, че библиотеката закупува както по-достъпни издания, които се използват активно от учениците, така и по-ценни книги – събрани съчинения и издания с твърди корици.
Учителят по български език и литература в Четвърто основно училище „Иван Вазов“ в Монтана Деница Шупова каза, че учениците приемат творчеството на Пенчо Славейков, когато то бъде представено близо до техния свят. Тя посочи „Неразделни“ като произведение, което привлича вниманието на седмокласниците заради темата за любовта. По думите ѝ при представянето на автора пред учениците акцентът не трябва да бъде върху здравословните му проблеми, а върху начина, по който той преодолява трудностите и се реализира като творец.
В дискусията доц. Ефтимов отбеляза още, че в европейската издателска практика юбилеите на значими автори често са повод за създаване на специални издания с ново оформление. Според него подобни инициативи в България все още не са достатъчно развити.