Дакова представи ново двуезично преиздание на антологията „Немски поети“, издадена за първи път през 1911 г. По думите ѝ изданието, подготвено от проф. Румяна Златанова, възстановява липсващи досега текстове. За него са издирени оригиналите, по които Пенчо Славейков е работил, а биографичните очерци към авторите са преведени и на немски език.
Според Дакова именно съпоставянето между оригиналните произведения и преводите показва творческия подход на Славейков. Това са не просто преводи, а досътворявания спрямо оригинала, полагане на собствения поетически език върху тези текстове, каза тя.
Литературният историк обърна внимание и на биографичните очерци, които Пенчо Славейков включва към антологията. По думите ѝ те разкриват критичното и често иронично отношение на автора към утвърдени фигури в немската литература. Като пример тя посочи оценките му за Гьоте и писателката Рикарда Хух, които според нея демонстрират отказ от преклонение пред литературните авторитети.
Дакова изрази мнение, че Славейков вероятно съзнателно полемизира с тогавашните немски литературни антологии, като се стреми да опонира от една „надпоставена балканска гледна точка“.
В дискусията доц. Йордан Ефтимов отбеляза, че темата за преводите на Пенчо Славейков рядко попада във фокуса на подобни разговори, въпреки че те заемат важно място в творчеството му. По думите му Славейков е сред българските автори, които използват превода като средство за изграждане на собствената си литературна концепция, а не само за представяне на чужди произведения. Той допълни, че отношението на поета към авторки като Рикарда Хух е показателно за литературните нагласи в началото на ХХ век, когато жените писатели все още трудно получават равностойно признание.