Ново изследване показва, че жителите на прочутата „синя зона“ по-лесно се приспособяват към промените, запазват социалните си връзки и отделят значително повече време за занимания, които поддържат ума и тялото активни

В планинските селища на Сардиния възрастта не е непременно причина човек да се оттегли от живота. Много от местните жители продължават да работят в градината, да се срещат с приятели, да четат, да се разхождат и да участват в живота на общността дори след като навлязат в деветото или десетото си десетилетие.

Точно тази комбинация от движение, любопитство, човешка близост и усещане за смисъл може да е сред важните части от необикновеното дълголетие на острова, показва ново изследване на учени от Университета в Каляри. То е публикувано през юли 2026 г. в International Journal of Applied Positive Psychology.

Мястото, където мъжете достигат 100 почти толкова често, колкото жените

Централно-източната част на Сардиния е известна като една от първите научно потвърдени „сини зони“ – географски области с необичайно голяма концентрация на дълголетници.

Още при първите демографски проучвания учените установяват, че в група планински селища около масива Дженардженту делът на столетниците е приблизително три пъти по-висок от средния за острова. Сред 18 000 души, родени между 1880 и 1900 г., 91 достигат 100-годишна възраст – 47 мъже и 44 жени.

Това почти равенство между двата пола е особено необичайно. В повечето части на света жените значително превъзхождат мъжете сред хората, достигнали дълбока старост. Именно високият брой на мъжете столетници превръща Сардиния в един от най-интересните райони за изследователите на човешкото дълголетие.

Какво открива новото изследване

Учените са проучили 125 души на възраст между 71 и 101 години. От тях 55 живеят в сардинската „синя зона“, а останалите 70 – в близък селски район, който не попада в нея. Средната възраст на участниците е малко над 80 години.

Всеки от тях е интервюиран индивидуално в дома си. Изследователите проверяват когнитивните му способности, начина на живот, личностните характеристики, психологическото благополучие и възприеманото качество на живот. Участниците не живеят в домове за възрастни и нямат признаци на тежък когнитивен упадък.

Резултатите не показват една-единствена чудодейна причина за дълголетие. Вместо това очертават особен психологически и житейски модел.

Жителите на „синята зона“ проявяват по-голяма отвореност към нови преживявания. Те са по-любопитни, по-склонни да опитват различни занимания и по-добре разпознават и изразяват собствените си емоции. Освен това използват по-ефективни стратегии за справяне с ежедневните трудности и стреса.

Почти два пъти повече време за активни занимания

Една от най-видимите разлики е начинът, по който възрастните хора прекарват свободното си време.

Жителите на „синята зона“ отделят средно по 11,3 часа седмично за занимания, които стимулират ума или тялото. При участниците от съседния район времето е средно 6,8 часа.

Това не означава задължително усилени тренировки или сложни програми. Става дума за четене, градинарство, разходки, спорт, срещи с други хора и занимания в местни центрове за възрастни. Разликата остава статистически значима и след отчитането на възрастта и образованието на участниците.

Изследователите смятат, че тези хора не се опитват да запазят на всяка цена начина си на живот от младостта. Вместо това те се приспособяват към възрастта, избират дейности, които все още могат да изпълняват добре, и намират начини да компенсират постепенното намаляване на физическите или когнитивните си възможности.

С други думи, тайната може да не е в отказа да остарееш, а в умението да се променяш, без да преставаш да участваш активно в живота.

Движението е част от всекидневието

В планинските райони на Сардиния физическата активност традиционно не е отделена в специален час за тренировка. Тя е естествена част от деня.

Стръмните улици, работата в двора, грижата за животни, ходенето пеша и обработването на земята осигуряват редовно движение с ниска или умерена интензивност. При пастирите и земеделците това натоварване е разпределено през целия ден, вместо да бъде съсредоточено в кратка тренировка.

Дори когато вече не могат да извършват тежка работа, възрастните жители често продължават да се занимават с градината, дома или други практически дейности. Така движението остава свързано с конкретна цел, а не се възприема като медицинско задължение.

Семейството и общността също имат значение

В сардинските села възрастните хора не са непременно поставени в периферията на обществото. Те продължават да бъдат част от семейните решения, да помагат с внуците, да предават знания и да участват в местните събирания.

Това им дава усещане, че са нужни. Според авторите на изследването запазването на значима социална роля и на ясна цел в живота е съществено за доброто остаряване.

По-високата емоционална компетентност също помага за поддържането на стабилни отношения. Хората, които по-лесно споделят чувствата си, търсят помощ и разбират емоциите на другите, могат по-успешно да се справят със загубите, здравословните тревоги и промените, които идват с възрастта.

А каква е ролята на храната?

Традиционната сардинска кухня също вероятно е част от по-голямата картина. Тя се основава предимно на зеленчуци, бобови растения, пълнозърнести храни, ядки, сезонни плодове и сравнително малки количества месо. Овчите и козите млечни продукти са по-характерни за острова в сравнение с останалите известни „сини зони“.

Месото традиционно се консумира по-рядко и често е било запазено за празници, докато голяма част от въглехидратите идват от пълнозърнести храни. Домашното производство и приготвянето на храната също укрепват връзките между поколенията и усещането за културна принадлежност.

Учените обаче предупреждават да не се търси магическа храна или универсална рецепта. Дълголетието в Сардиния вероятно е резултат от взаимодействието между наследственост, среда, движение, хранене, психологическа устойчивост и силни социални отношения.

Няма доказана пряка причинно-следствена връзка

Авторите подчертават, че изследването има ограничения. То обхваща сравнително малка група и проследява участниците само в определен момент, поради което не може да докаже, че любопитството или активните занимания сами по себе си водят до по-дълъг живот.

В проучването участват предимно самостоятелни и сравнително добре функциониращи възрастни хора от селски райони. Резултатите не могат автоматично да бъдат прехвърлени върху хора, които живеят в градове, имат тежки заболявания или се нуждаят от постоянни грижи.

Изводът обаче е ясен: здравословното остаряване не зависи единствено от храната, лекарствата или гените. Значение имат и готовността да продължаваш да учиш, способността да се приспособяваш, ежедневното движение и присъствието на хора, с които споделяш живота си.

В сардинските планини няма намерен еликсир на безсмъртието. Има нещо по-просто – живот, който остава активен, свързан и изпълнен със смисъл до самия му край.