В един от епизодите на предаването „Кой да знае“ водещият Александър Кадиев се обръща към съставителка на „Въпрос от публиката“ със следните думи: „Благодаря Ви, госпожице!“ и допълва: „То май госпожице не е официално, но пък на мене не ми е комфортно да кажа госпожо на 16-годишно момиче...“.
В интернет попаднах на предложение от една дама (дадено очевидно преди повече от 10 години) да отпадне формата ГОСПОЖИЦЕ, защото: „Преди 25 години „господине“, „госпожо“ и „госпожице“ смениха предишните официални обръщения „другарко“ и „другарю“, създавайки едно неудобство: да знаем какво е семейното положение на жената, за да употребяваме съответната дума. Кажеш „госпожо“, но те репликират: „Аз съм госпожица“. Или пък обратното - обърнеш се с „госпожице“ към много млада жена, а тя те осведомява: „Вече съм госпожа“.
В социалните мрежи се срещат и други такива предложения да отпадне апелатива ГОСПОЖИЦЕ, което  „създавало неудобство да се интересуваш от личния живот на жените, с които си в делови отношения“.
Трябва да се има предвид, че езикът е жива система, която функционира по определени закони (книжовни норми). За всеки книжовен език е характерно наличието на правописни, правоговорни, лексикални и граматични норми и те не могат да се променят чрез индивидуални предпочитания.
Книжовната норма представлява съвкупност от езикови правила, които обществото е възприело като правилни и задължителни на даден етап от развитието на езика. Именно затова Българската академия на науките регламентира: „Звателните форми на съществителните имена господин, госпожа и госпожица са ГОСПОДИНЕ, ГОСПОЖО и ГОСПОЖИЦЕ, например: Господине, моля Ви! Госпожо, приемете моите поздрави! Госпожице, заповядайте!“ [Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. БАН, 2011 г.].
Разбира се, обществените нагласи се променят и все повече хора предпочитат обръщението „госпожо“ като универсална форма на учтивост независимо от семейното положение. Това обаче е въпрос на езикова практика и етикет, а не на промяна в книжовната норма.
Книжовните правила за разграничаването на тези утвърдени обръщения са следните:
1. Към момичета и млади неомъжени жени традиционно се употребява обръщението ГОСПОЖИЦЕ. 
В разработки по проблеми на българския речев етикет като традиционно правило е приета за неомъжените жени 30-годишнината за граница между госпожице/госпожо. 
2. Към омъжените жени обръщението е ГОСПОЖО. 
Независимо дали това съществително име е употребено самостоятелно или е придружено от собствено име, длъжност, звание или титла, то винаги се употребява в звателната си форма, например: Госпожо, къде се намира Русенският университет? Госпожо Директор, моля за съдействието ВиЕ. Уважаема госпожо Маринова, моля да ми помогнетеЕ
3. Към мъжете, независимо от възрастта и семейното им положение, обръщението е само ГОСПОДИНЕ. 
Този апелатив, придружен от собствено име или от названия за длъжности, титли, звания, пак се употребява с основната си форма, например: Господин Иванов, направете предложение! Господин Професор, моля за вниманието Ви.
При оформянето на адреси в официални писма, доклади, заявления думите господин, госпожа, госпожица  се изписват пред името на лицето, към което се обръщаме (без да се съкращават), а не пред наименованието на длъжността, която лицето заема, например:
До Директора на СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“
Госпожа Д. Николова 
Госпожо Директор, моля за съдействието Ви...
или
Уважаема госпожо Николова, моля за съдействието Ви...
И да се върнем отново към въпроса, загатнат в заглавието: ОБИДНО ЛИ ЗВУЧИ „ГОСПОЖИЦЕ“, когато се обръщаме към неомъжена млада жена под 30 години? 
Отговорът е следният: Обръщението ГОСПОЖИЦЕ е книжовно правилно и напълно допустимо в българския език. Дали обаче ще бъде възприето положително от конкретната жена, вече зависи от личните й предпочитания и от комуникативната ситуация. Езиковата практика се променя и не е изключено след време обръщението „госпожо“ да се превърне в универсална форма, както е в много други езици, но към днешна дата книжовната норма на българския език продължава да разграничава формите ГОСПОЖО и ГОСПОЖИЦЕ.

Проф. д-р Димитрина
ИГНАТОВА-ЦОНЕВА