Според Михайлова най-тежкият проблем на приемния родител е раздялата с детето. „Признавам си, че не знам какво се случи с една промяна в закона, която преди години като депутат с няколко колеги внесохме точно в тази връзка. Мисля, че тя сега не действа, но ми се струва, че има логика да се мисли в тази посока и законът да бъде променен, защото когато детето има смислена връзка с приемния си родител обществото ни, може да му спести травмата на него, а и на семейството от раздялата“, коментира Михайлова.
По думите ѝ, преди години в друга роля тя е била част от първите стъпки на страната ни за деинституционализацията на социалните услуги. „Тогава трябваше да убеждаваме домовете за деца, в които самотни деца бяха отглеждани, за да получат така наречения синдром „домски деца“ и навици, които се отразяваха върху живота им цял живот, че има и друг път. Мисля, че България намери пътя и приемната грижа е важна част от него“, посочи Михайлова.
По думите ѝ, ролята на Общината в оказването на услугата е по-скоро административна. „Ние сме доставчика на социалната услуга, структурата, която трябва да осигури материалната база, да администрира процеса, да осигури плащането чрез държавата. Всеки месец, когато подписвам ведомостите си, мисля колко много грижа, страдание, любов се крие зад този подпис, защото, както каза и Виолета Колева (приемен родител от Тетевен – б.а.), приемните семейства не са по-различни семейства или поне не бива да бъдат такива. За нас е важна тази роля и с удоволствие работим със структурите на Министерство на труда и социалната политика, добави кметът на Троян.