Ормуз на ръба: удар по търговски кораб разпали нова буря между САЩ и Иран

Вашингтон обяви, че е поразил стотици ирански военни цели, Техеран отвърна с ракети и дронове срещу държави от Залива, а битката за най-важния енергиен коридор в света заплашва да погребе крехката дипломация

В неделя Ормузкият проток отново престана да бъде просто тясна ивица вода между Иран и Оман. Той се превърна в спусъка на опасна военна верига, която за броени часове обхвана почти целия Персийски залив – от иранското крайбрежие до американските военни обекти в Катар, Кувейт, Бахрейн, Йордания и Оман.

САЩ нанесоха нова мащабна серия от удари срещу Иран, след като плаващият под кипърски флаг контейнеровоз GFS Galaxy беше атакуван при преминаването си край бреговете на Оман. Корабът се запалил и получил сериозни повреди в машинното отделение. Оманските власти съобщиха, че са спасили 23-ма души от екипажа, а един индийски моряк остава в неизвестност.

Това, което започна като поредния инцидент по един от най-опасните морски маршрути в света, бързо се превърна в най-сериозната размяна на огън след разпадането на временното примирие между Вашингтон и Техеран.

Американският отговор: около 140 цели за една нощ

Централното командване на въоръжените сили на САЩ съобщи, че само при последната операция са били атакувани около 140 ирански военни цели. Сред тях са позиции за изстрелване на ракети и дронове, складове за боеприпаси, комуникационни съоръжения и обекти, свързани с военноморските способности на Иран.

Според американското командване за три последователни нощи са били поразени повече от 300 цели. Официално заявената цел на операцията е да бъде ограничена способността на Иран да застрашава цивилни моряци и търговски кораби в района на Ормузкия проток. Ирански медии съобщиха за експлозии в няколко пристанищни града и за загинал военен.

Но американските бомби не сложиха край на кризата. Те я разшириха.

Иран пренесе удара отвъд собствените си граници

Техеран отговори с ракети и дронове срещу обекти в държави, на чиято територия са разположени американски сили. Предупредителни сирени прозвучаха в Бахрейн, Кувейт и Катар. Йордания съобщи за паднали ирански ракети, а Оман – за удари с дронове в райони край протока.

Катарските власти заявиха, че противовъздушната отбрана е прехванала част от атаките. Трима души, сред които дете, са били ранени от отломки. Бахрейн също съобщи за прихванати въздушни цели, а Обединените арабски емирства обявиха, че системите им са засекли ракети и дронове извън границите на страната.

Иранската Революционна гвардия твърди, че е атакувала американски командни, радарни и логистични обекти в Катар, Кувейт, Йордания и Оман. Независима оценка за нанесените щети все още няма, а част от държавите в региона съобщават предимно за прихванати цели и ограничени поражения.

Особено тежко беше възприета атаката срещу Оман – държавата, която традиционно изпълнява ролята на дискретен посредник между Иран и Запада. Властите в Маскат привикаха иранския посланик и определиха нападенията като неприемливи и безотговорни. Само ден по-рано ирански и омански представители бяха обсъждали именно режима за безопасно преминаване през Ормуз.

Две противоположни истини за един и същ проток

В сърцевината на конфликта стои въпросът кой има право да определя правилата в Ормузкия проток.

Иран заяви, че водният път е затворен и че корабите не могат да преминават без разрешение от Техеран. Според иранската версия контейнеровозът е бил поразен с предупредителен изстрел, след като е пренебрегнал указанията и е навлязъл по неодобрен маршрут.

Вашингтон представя напълно различна картина. Американското командване твърди, че Иран няма право едностранно да затваря международния морски коридор и че търговският трафик продължава, макар и при изключително висок риск. Съвместният морски информационен център, ръководен от Военноморските сили на САЩ, посочи, че разширен маршрут край Оман остава достъпен и в двете посоки.

Така един и същ проток е едновременно „затворен“ според Техеран и „отворен“ според Вашингтон. Между тези две несъвместими твърдения се движат танкери, контейнеровози и хиляди моряци, които могат да се окажат следващите заложници на геополитическия сблъсък.

Водният коридор, от който зависи световната икономика

Стратегическото значение на Ормуз трудно може да бъде преувеличено. През него през 2024 г. са преминавали средно около 20 милиона барела петрол дневно – приблизително една пета от световното потребление на течни горива. Протокът е и маршрут за около 20% от международната търговия с втечнен природен газ, голяма част от който идва от Катар.

Това означава, че всяка ракета край Ормуз има отзвук далеч отвъд Близкия изток. Тя може да се превърне в по-висока застраховка за корабите, по-скъпо гориво на бензиностанциите, по-високи производствени разходи и нов инфлационен натиск върху икономиките в Европа, Азия и Северна Америка.

Международната морска организация вече е потвърдила 52 инцидента в региона от началото на конфликта до 8 юли и смъртта на най-малко 14 моряци. По-рано организацията започна подготовка за евакуацията на над 11 000 души, блокирани на кораби в опасната зона.

Тези числа напомнят, че зад дипломатическите декларации и военните карти стоят хора, които нямат никаква роля в решенията на Вашингтон или Техеран, но плащат цената им в открито море.

Дипломация под ракетен обстрел

Новата ескалация идва в момент, когато посредници от Катар, Оман, Пакистан и Египет се опитват да запазят остатъците от договореното през юни временно споразумение. То трябваше да осигури безопасно корабоплаване и да даде на САЩ и Иран 60 дни за изработване на по-траен политически изход от войната.

Американският президент Доналд Тръмп вече обяви, че смята прекратяването на огъня за приключило, макар да остави възможност за нови преговори. Иран от своя страна настоява, че не може да бъде принуждаван да приеме условия, които не признават ролята му в управлението на протока.

Проблемът е, че дипломацията вече не се води в тиха зала, а под звука на сирени. Всяка нова атака създава натиск за ответен удар, а всяка ответна операция увеличава вероятността някоя от страните да премине граница, отвъд която отстъплението ще изглежда като поражение.

Регионът се приближава към момент на грешен ход

Нито Вашингтон, нито Техеран изглеждат готови доброволно да се откажат от претенциите си. САЩ настояват за свободно корабоплаване без ирански разрешения и такси. Иран вижда контрола върху Ормуз като един от последните си мощни инструменти за натиск – икономически, военен и политически.

Най-голямата опасност вече не е непременно предварително планирана пълномащабна война. Тя може да дойде от погрешно разчетена ракета, ударен кораб, загинали американски военнослужещи или атака, която една от страните реши, че не може да остави без още по-тежък отговор.

Ормузкият проток е широк едва няколко десетки километра в най-тясната си част. Но кризата, която преминава през него, е достатъчно голяма, за да разтърси целия свят.