Основният закон утвърждава парламентарното управление, разделението на властите и основните права и свободи на гражданите
На 12 юли се навършват 35 години от приемането на действащата Конституция на Република България – основният закон, върху който е изграден съвременният демократичен и институционален ред в страната.
Конституцията е приета на 12 юли 1991 година от Седмото Велико народно събрание. Тя е обнародвана в брой 56 на „Държавен вестник“ и влиза в сила на следващия ден – 13 юли 1991 година.
Основният закон определя България като република с парламентарно управление, в която цялата държавна власт произтича от народа. Той постановява още, че страната е правова държава, управлявана според Конституцията и законите, а държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Конституцията съдържа 169 члена, разпределени в десет глави, както и преходни и заключителни разпоредби. В нея са уредени устройството и правомощията на Народното събрание, президента, Министерския съвет, съдебната власт, местното самоуправление и Конституционния съд.
Особено място е отделено на основните права на гражданите. Конституцията защитава живота, личната свобода и неприкосновеност, свободата на словото и съвестта, правото на образование, труд, здравеопазване, собственост и защита при нарушени законни интереси. Тя постановява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
В преамбюла народните представители заявяват стремежа си към изграждането на демократична, правова и социална държава, основана върху свободата, мира, хуманизма, равенството, справедливостта и търпимостта.
От Министерството на правосъдието определиха Конституцията като обществен договор, който обединява гражданите около свободата, законността, справедливостта и човешкото достойнство. От ведомството подчертаха, че опазването на конституционния ред е свързано и с укрепването на върховенството на правото, независимостта на съдебната власт и доверието в институциите.
За изминалите 35 години Конституцията е променяна няколко пъти, като официалният ѝ текст включва измененията, обнародвани до 2024 година. Независимо от обществените и политическите спорове около отделни промени, тя остава върховният закон на страната, на който всички останали нормативни актове трябва да съответстват.