Форумът е посветен на 160-ата годишнина от рождението на поета и на българския модернизъм. Инициативата е под наслов „Пенчо Славейков днес“ и се организира от Българската телеграфна агенция.
Модератор на дискусията беше поетът, литературовед и литературен критик доц. Йордан Ефтимов.
„Инициативата на БТА под наслов „Пенчо Славейков днес“, посветена на 160-ата годишнина от рождението на поета и на българския модернизъм, цели в рамките на месеци да се обсъжда Славейков, но да се обсъждаме и ние как се отнасяме към един български класик, който минава за труден, елитарен, философски, който е изваден не само от контекста си в учебните програми за средното училище, но и от контекста на другите автори, с които си е взаимодействал, а и собствените му творби са извадени от контекста си“, каза доц. Йордан Ефтимов.
"Пенчо Славейков не е предпочитана творческа фигура в учебните занятия по литература, защото е труден. Труден е за хората, които имат по-малко литературна култура и подготовка, и в този смисъл може би е най-лесно той да бъде отграничен от знанията за българската литература", заяви преподавателят по българска литература в Русенския университет доц. Велислава Донева.
По думите ѝ Пенчо Славейков е монолитът в нашата литература.
„Събрал е толкова много, че без него ние не можем да говорим за движението на литературата ни, особено в началото на XX век“, каза още доц. Донева.
Тя говори и за връзката между Славейков и Иван Грозев, като и двамата са предложени за Нобелова награда по литература.
„За личността и за творческото дело на Пенчо Славейков е писано много. По тази причина го представям през погледа на акад. Михаил Арнаудов. През 1911 година, година преди смъртта на Славейков, Арнаудов осъществява две срещи с поета, за да събере „биографско-психологически материал“ чрез известния си анкетен метод“, каза ръководителят на катедра „Български език, литература, история и изкуство“ в Русенския университет и литературовед доц. Мира Душкова. Тя разказа повече и за двете анкети, които Арнаудов прави с Пенчо Славейков.
"За Константин Мутафов Пенчо Славейков е образец на творец и морал", каза проф. Стефан Вичев - изследовател на родови хроники и родственик на писателя Константин Мутафов. Той заяви, че Мутафов и Славейков са от Трявна. Те се познават и от Народния театър в София, където и двамата са работили.
"Връзката между двамата е била много силна. Петър Мутафов и Петко Славейков са деца на брат и сестра. За мен Константин Мутафов е писателят, написал най-хубавите разкази за Русе", каза проф. Вичев, а преподавателят по българска литература в Русенския университет доц. Велислава Донева допълни, че връзката между Константин Мутафов и Пенчо Славейков е в две посоки.
Романът "Пенчо Славейков. Последните дни на поета" на Димитър Мантов оставя усещането, че физическата смърт на героя не е неговият истински край - защото духовната светлина на твореца продължава да живее отвъд последната страница, каза младият педагог Владимир Великов, който се дипломира преди дни в специалност „Български език и история“ в Русенския университет. По думите му романът представлява художествено пресъздаване на последните седмици от живота на „жреца воин“ на българската литература. Според Великов с художествена убедителност Димитър Мантов създава не просто биографичен разказ за последните дни на един голям поет, а проникновен психологически текст за човека, очакващ, изправен и безсилен пред лицето на смъртта.
Подобни дискусии ще се организират във всички 33 национални пресклуба на БТА в страната. Първата среща-разговор, посветена на Пенчо Славейков, се състоя в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. Дискусии се състояха вече в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Смолян, Пловдив, Габрово, Велико Търново, Плевен и Свищов.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и специално написани текстове от по 160 думи от 160 души по повод 160-ата годишнина от рождението на поета.