Гена Димитрова е един от големите български гласове, стълб в българското изкуство. Но тя не е сама, Гена Димитрова е част от една уникална плеяда български гласове, които са лицето на българското оперно изкуство. Това каза при представянето на списание ЛИК в Националния пресклуб на БТА в Смолян Андриян Петров, директор на фолклорния ансамбъл „Родопа“, режисьор и актьор. Той допълни, че докосването до всеобхватното оперно изкуство е довело до успешно експериментиране със сценични оперни прийоми във фолклорни спектакли като „Невястата“.
Прави чест на БТА, че отделя достатъчно време, за да популяризира българската култура, която е най-конвертируемата валута на България сега в чужбина, посочи Петров.
Държавата е длъжница на тези български гласове, които носят световна слава на България, допълни Андриян Петров. Според него е крайно време културата да бъде поставена на едно по-високо ниво сред управляващите, които и да са те. „И да разберат, че културата би донесла още по-голяма световно признание на този малък народ със своята уникалност“, подчерта режисьорът.  
Хората, които имаха познаваха Гена Димитрова, знаят колко скромен човек беше, никога не се възгордя и винаги протягаше ръка на младото поколение в оперното изкуство.
Операта продължава да вълнува, оцеляла е през вековете до ден днешен като доказателство за нейната непреходност като сценично изкуство, коментира Андриян Петров. Той допълни, че продължава да преоткрива това всеобхватно изкуство. „За да мога да използвам онова натрупване през всичките тези години, да го пренеса в нещата, които правя с ансамбъл „Родопа“ и като режисьор в Родопския драматичен театър“, обяснява Петров. По думите му оперният сценичен език може да се види в прийоми, използвани във фолклорния спектакъл „Невястата“, които са приети много добре от публиката. Защо да не бъде направена и фолклорна опера, която да стъпи изцяло на българския, а защо не и на родопския фолклор, който е уникален по своята същност, задава реторичният въпрос режисьорът. Той припомня, че гласовете, които планината ражда също са уникални, както именитите български оперни изпълнители.
Намеренията за жанрово експериментиране, съчетавайки оперни изразни средства и фолклорното наследство, са свързани и със сценичните възможности в Смолян. Андриян Петров припомни и представяне на „Аида“ в пространството пред каскадите в центъра на града в години, когато малцина дръзваха да правят подобни спектакли на открито.  
В миналото в Смолян се провеждаха мастъркласове за оперни изпълнители и тук са идвали най-големите български гласове, за да предадат изкуството и опита си на младото дарование, разказва Андриян Петров. Според него идеята за фолклорна опера може да бъде само едно продължение на всички тези творчески опити, които са правени през годините в Родопите.