Д-р Ния Пенева: Езикът на протестите говори - възпитани сме до агресивност, обединени до разединение и търсим права без задължения

Д-р Ния Пенева е езиковед, преподавател в Русенския университет, в катедра „Български език, литература, история и изкуство“. Работи в областта на морфологията и синтаксиса на българския език, лингвокултурологията, методиката на обучението по български език. Тя е след малкото български изследователи, които работят по проблема на езиковата личност.
С д-р Пенева разговаряме за книгата й „Език. Протест. Личност. Образът на съвременния протестиращ българин“.

- Какви са мотивите за избор на тема за протестиращия българин и езика като идентификатор на неговата личност?
- Идеята за тази книга се роди след лятото на 2013 година, когато в България започнаха масово граждански протестни действия срещу монополите, следвани от политически протести и контрапротести, които продължиха повече от година. Именно тази динамика на обществено-политическия живот и колебливите ценностни ориентири предоставят на науката за езика богат емпиричен материал. Политическата ситуация в държавата пробужда българина, за да заеме той социалната роля, която му дава възможност да изрази своята гражданска позиция. Той заговаря с езика на протеста - така изразява себе си и отношенията си към обществото и държавата. Силата на словото му, средството му за комуникация с другата страна, определя и неговото поведение, целите, желанията му. 
Основният мотив, който провокира интереса ми към изследването е, че протестиращият българин все още не е изследван в лингвоперсоналистичен аспект, а именно чрез езика и комуникативното си поведение. В монографията се разглеждат структурата и динамиката на образа му на четири езикови равнища, проявени в лозунговите текстове. За съдържателната и смисловата му пълнота като особен тип езикова личност се предлага и неговата словесна характеристика в интернет общността. Оказва се, че 

протестиращият е и граждански активен социален феномен със специфично вербално и невербално поведение

общественото пространство. Разработването на проблема спомага за разбирането и приемането му като сложна и многопластова личност, която събира в себе си мислене, език и поведение и се обособява като особен социокултурен тип езикова личност.
- Доколко обективността в изследването преодолява субективната проява и оценка?
- Тук няма място за субективизъм, тук езиковите факти говорят и затова различните нива (пластовете на езика) са гаранция за обективно представяне. В това се крие и един от основните приноси на изследването - няма интерпретации. Направените аналитични наблюдения върху протестния език отправят към известни заключения относно образа на съвременния протестиращ българин, природата на езиковата му личност и нейния статус в обществената речева практика в условия на специфичен ситуативен езиков контекст. Езикът на „недоволния“ е език на непосредственото внушение, което е своеобразен ключ към скритата енергия на думите, действаща зад понятийната им обвивка. Той е неповторим по своята реализация, защото в него си дават среща и взаимно се преплитат и проникват колективна традиция и авторова индивидуалност. Откроени най-съществени страни, черти и съставки позволяват да се проследи динамиката в образа на съвременния протестиращ българин.
- Как всъщност изследвате протестния език?
- Основните два инструмента, които използвам, са граждански лозунги, издигани на протеста, и коментарни текстове от интернет пространството. Протестният лозунг разглеждам като кратък писмен текст, посредством който езиковата личност изразява в публичното пространство своята активна гражданска позиция и ценностното си отношение към действителността като колективен субект на обществено недоволство.

Езиковата способност и мисловноречевата дейност на протестиращия българин се обуславят преди всичко от неговия

социално-комуникативен и културно-езиков опит. В протестната комуникативна ситуация и двете се проявяват по особен начин с оглед на конкретните комуникативни цели и задачи, които протестиращият решава в процеса на създаване на лозунгите и посланията. Ето защо техният многоаспектен лингвистичен анализ тук е насочен към разкриване спецификата на вербално-семантичното равнище в структурата на разглежданата езикова личност,
за да се откроят отличителните черти в образа на протестиращия българин
свързани с неговите знания и навици за адекватно владеене на езика, езиковата му способност, компетентност и култура.
- Такова изследване - многоаспектно, детайлно, на колективната езикова личност - изисква и оригинална методика за анализ на изследвания обект.
- Да. При анализиране на отделните равнища в структурата на езиковата личност се прилага лингвоперсоналистичният подход и се използват различни методи на анализ: описателен, структурно-семантичен, стилистичен и лингвокултурологичен; лингвоконцептологичен, лингвоаксиологичен и лингвопрагматичен. Научното съсредоточие на изследването го вписва в антропоцентричната парадигма на съвременното езикознание като важна система от научни представи. В зависимост от използвания основен подход при анализа на езиковите явления и факти проучването се основава на теорията за езиковата личност.
- Какви езикови равнища откроявате в структурата на езиковата личност на протестиращия и кое от тях според Вас в по-голяма степен е определящо за нейния профил?
- В изследването предлагам и прилагам модел на четирикомпонентна структура на езиковата личност, който дава възможност да се анализират вербално-семантичното, познавателното, ценностното и поведенческото равнище. На вербално-семантичното равнище се наблюдават езиковата способност и езиковата компетентност на протестиращия българин. На познавателното равнище се изследва мисленето му, ценностната му ориентация и принципите, които следва, а на поведенческото равнище се разглежда начинът му на себеизразяване.
Анализът на вербално-семантичното равнище представя протестиращия като личност с висока езикова компетентност и богата езикова култура.

В протестните послания ярко се откроява творческото използване на възможностите за многозначност и многозначителност на езика

Познавателното равнище откроява интелигентна и образована личност, а ценностното равнище извежда профила й на критична и сравнително толерантна комуникативно-психологическа личност, която желае да коригира, да промени, да се изправи срещу несправедливостта, непочтеността, аморалното мислене и поведение на политическата класа. Трябва да отбележим, че поведенческото равнище на езиковата личност на протестиращия се отличава с агресивен език, зад който стои поведенчески модел, отличаващ се с непреклонност, твърдост, настойчивост, но и самонадеяност и самоувереност, дори нападателност, вулгарност и негативизъм. 
Не може да се твърди, че само по себе си едно езиково равнище определя профила на протестиращия. Съвкупността от анализа на четирите езикови равнища показва, че протестиращият се проявява като особен социокултурен тип езикова личност, изразяваща активно своята гражданска позиция посредством специфично социално и комуникативно поведение.
- По ваше мнение българската езиковедска наука работи ли върху лингвоперсоналистичните изследвания?
- Да, в България отделни езиковеди също се занимават специално с лингвоперсоналистични изследвания, като сред тях се открояват с разработките си Руси Русев, Маргарита Симеонова, Румяна Петрова, Илка Любенова и др. 
В последните години

у нас се наблюдава засилен интерес и се очертава тенденция към изследване на езиковата личност

на емблематична, общественозначима личност. В научните търсения на Руси Русев се открояват задълбочени разработки, свързани с езиковата личност на видни българи: Димитър Маринов, Захари Стоянов, Михаил Арнаудов, Ангел Кънчев. Те са индикатор за ориентацията и позициите на българската лингвистична мисъл по проблема. В тази посока е проучването и на Маргарита Симеонова, автор на детайлно изследване на езиковата личност на Васил Левски. За Марин Дринов като национална езикова личност пише Надежда Николова. От гледна точка на лингводидактиката Илка Любенова разглежда проблема за детската езикова личност във връзка с усвояването на родния и чуждия език.
Протестите и протестиращите са обект и на социологически изследвания, публицистични проучвания, както и на художествени интерпретации. Съществуват отделни езиковедски изследвания, насочени към различни проявления на езика на протеста. 
- Какво ви изненада и предизвика вашия интерес в процеса на изследването на протестния език, до какви заключения достигнахте?
- Изследването безспорно доказа богата гама от черти на езиковата личност на съвременния българин, като от тях два аспекта ми направиха особено голямо впечатление - единият е в положителна, а другият е в отрицателна насока. Проучването доказа, че 

протестиращият е изключително езиково креативна личност - 

умело и находчиво използва езиковата игра, римата, фразеологизми, пословици и поговорки, множество омоними, пароними, метафори, метонимии и други множество езикови похвати. Многообразието от лексикално-семантични, синтактични и стилистични изразни средства представят протестиращия като личност с висока езикова компетентност и богата езикова култура. 
От друга страна, за съжаление, в неговото протестно слово се дочува и дори понякога ехти езикът на омразата. Във времето на протестни действия ясно проличават негативизмът, разделението и агресията в обществото. Като щампа върху комуникацията и езиковото поведение стоят различните форми на агресията - присъдата, заклеймяването, безпардонната обида. Доказателство за наличието на системна и добре обмислена употреба на езика на омразата у протестиращите е преднамереното, ежедневно езиково поведение, с което целенасочено и методично се демонстрира неуважение, пренебрежение, превъзходство, т.е това е съзнателно конструирана речева стратегия - става дума за предизвикателство, за неовладян темперамент, експанзивност, невъздържаност, но и за настървеност и враждебност, за преднамерено компрометиране и опозоряване.
- Езиково кои са най-впечатляващите лозунги, които сте срещнали?
- По време на проучването си събрах около 650 лозунга. Голяма част са  изключително интересни, находчиви и оригинални. Ето някои от тях със запазен оригинален правопис: 
Дреме ми на шнура за вас; 
Хайде вече хващайте гората;
Сламен Олигарски, оплете конците, а кукло;
Болен ляв носи;
Орешарски, не си Бетовен, чуваш ни;
Ай сиктир, ще им свирим десет дена под прозореца, да не са Лайза Минели;
Вие сте на всеки километър, ние сме един до друг; 
Аз обичам България - Рубладжиите в Сибир!;
Ако вървиш след бръмбар, ще стигнеш до лайно;
Защо от България не емигрират политици? Защото изтичат мозъци, а не задници;
Не става само с крадене! Трябва и акъл;
Късно е, либе. За катарзис; 
Желязото се кове, докато е студентско;
Ако загубя, печели цял народ, ако спечеля, печели само мафията;
Гражданите срещу огражданите;
Не съм платен, мразя ви безплатно; 
Днес съм на промоция - протестирам безплатно!;
Вън! Вече не издържаме, да ви издържаме;
Вчера преврат с компромат! Днес управление на инат! Утре - терор и диктат;
До кога трите кратуни ще ни правят на маймуни;
Липса на морал - общество пред провал;
Различен свят не се гради от безразлични хора.
- В края на 2025 година страната отново беше залята от големи протести. От гледна точка на вашето изследване има ли разлика в проявленията на езиковата личност в сравнение с 2013 година?
- През 2025 година протестите бяха срещу безводие, срещу лоши пътища и транспорт, против касапницата по пътищата, неизвозени отпадъци и пр. Политиката също изкара стотици хиляди хора на улицата и то не само в столицата. По мое мнение като че ли обедняват езиковите аргументи на протестиращите.

Все повече се стесняват чертите в твърдото ядро на езика на омразата

Той вече не е само „свой“ за човека на протеста, а се просмуква в ДНК-то на националното ни тяло. Да погледнем обществото си днес: възпитани до степен на агресивност; обединени, но повече разединени; гневни, но повече безразлични; духовни, но повече материални; имащи задължения, но търсещи повече права; патриоти, но по-малко искрено обичащи България.