Над половината работещи пенсионери в България остават на работа по финансови причини

България се нарежда сред държавите в Европейския съюз с най-силен финансов натиск върху хората, които продължават да работят след пенсиониране. Според данни на Eurostat 53,6% от работещите пенсионери у нас посочват финансовата необходимост като основна причина да останат на пазара на труда.

Това поставя страната сред най-засегнатите в ЕС и откроява сериозен проблем с адекватността на пенсионните доходи спрямо разходите за живот.

България е трета в ЕС по този показател

Средното ниво за Европейския съюз е значително по-ниско — 28,6%. Това означава, че делът на българските пенсионери, които работят поради финансова необходимост, е почти два пъти по-висок от средния за ЕС.

По данни на Eurostat само 13% от хората в ЕС продължават да работят през първите шест месеца след получаване на първата си пенсия за старост. Причините са различни. Най-голямата група — 36,3% — посочва, че продължава да работи, защото изпитва удоволствие от работата и иска да бъде продуктивна. За 28,6% обаче основната причина е финансова необходимост.

В България именно финансовият мотив доминира. По този показател страната е сред водещите в ЕС — след Кипър, където 68,6% от работещите пенсионери посочват финансовата необходимост като причина, и Румъния с 54,3%.

Източна и Югоизточна Европа са под по-силен натиск

Данните показват, че проблемът не е само български. Висок дял на работещи пенсионери по финансови причини се наблюдава и в други страни от Централна, Източна и Южна Европа.

Румъния е непосредствено пред България с 54,3%, а Хърватия също се нарежда сред страните с висок дял — 48,2%. Латвия е с 47,9%, Португалия с 39%, Унгария с 38,1%, Франция с 37,7%, а Германия — с 35,8%.

Тази картина показва, че в част от Европа работата след пенсиониране често е въпрос на личен избор и активност, докато в други държави тя много по-често е резултат от икономическа принуда.

Защо България попада в рисковата група

Високият дял на пенсионери, които продължават да работят по финансови причини, може да се свърже с няколко фактора: ниски средни пенсии спрямо разходите за живот, силно влияние на инфлацията върху домакинствата с фиксирани доходи, по-ограничени лични спестявания и по-ниски доходи през активния трудов живот в сравнение със Западна Европа.

Допълнителен проблем е, че при възрастните хора възможностите за увеличаване на доходите са ограничени. За много пенсионери работата не е начин за допълнителен комфорт, а необходимост за покриване на основни разходи — храна, лекарства, сметки и поддръжка на жилището.

Не всички работещи пенсионери са в една и съща ситуация

Важно уточнение е, че не всеки пенсионер, който продължава да работи, го прави по принуда. В редица по-богати държави основният мотив е различен — желание за активност, социални контакти, усещане за полезност и продължаване на професионалната реализация.

На европейско ниво 36,3% от работещите пенсионери посочват именно удоволствието от работата и желанието да бъдат продуктивни като основна причина. Това ясно показва разликата между работа след пенсия като избор и работа след пенсия като икономическа необходимост.

България остава сред най-ясните примери за финансов натиск върху пенсионерите

Данните на Eurostat поставят България сред страните, в които работата след пенсиониране най-често е свързана с недостиг на доходи. Макар у нас делът на хората, които продължават да работят след пенсия, да не е най-високият в ЕС, причината за тази заетост е показателна.

Когато над половината от работещите пенсионери посочват финансовата необходимост като основен мотив, това вече не е просто статистика за пазара на труда. Това е сигнал за социален проблем — пенсията за значителна част от хората не е достатъчна, за да им осигури спокоен живот след края на активната трудова кариера.