Много служители в България не познават достатъчно добре правата си. Понякога това се оказва удобно за недобросъвестни работодатели, които разчитат човек да подпише документ, без да е напълно наясно какви последици има той.

Затова е важно преди подписване на каквито и да било документи, свързани с прекратяване на трудов договор, служителят внимателно да провери основанието, посочено в тях. След това често вече е по-трудно да се реагира.

„Утро“ обръща внимание на два често срещани случая, при които работодателят може да прекрати трудовия договор, но при определени условия е длъжен да изплати обезщетение.

Съкращаване на щата и намаляване на обема на работа

Става дума за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда — при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, както и на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 — при намаляване на обема на работа.

И в двата случая прекратяването е с предизвестие. Това означава, че работодателят трябва да спази съответния срок на предизвестието. Ако той реши да прекрати договора преди изтичането му, възниква право на обезщетение за неспазено предизвестие.

Това обезщетение е уредено в чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда. То е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

На практика, ако например служителят има 30-дневно предизвестие, но работодателят прекрати договора веднага, без да изчака този срок, той следва да заплати обезщетение за неизползваната част от предизвестието.

Обезщетение при оставане без работа

Има и друго важно право, което често се пропуска. Ако след прекратяването на трудовия договор служителят остане без работа, той може да има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.

Това обезщетение се изплаща от работодателя за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от един месец. Размерът му е равен на брутното трудово възнаграждение.

Законът предвижда и възможност този срок да бъде по-дълъг, ако това е записано в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в самия трудов договор.

Ако в този период човек започне нова работа, но с по-ниско трудово възнаграждение, той има право да получи разликата за същия срок.

Неизползваният отпуск също се заплаща

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Това право е уредено в чл. 224 от Кодекса на труда.

То важи за неизползвания отпуск, за който правото не е погасено по давност. Затова при напускане или освобождаване служителят трябва да провери дали в окончателното му плащане е включена и тази сума.

Какво да проверите преди да подпишете

Най-важното е да се гледа основанието за прекратяване. То трябва да бъде ясно посочено в документа. Различните основания водят до различни права, срокове и обезщетения.

Не е разумно да се подписва документ само защото „така трябва“ или „това е стандартна процедура“. Особено внимание трябва да се обърне, ако служителят е притискан да подпише молба за напускане по взаимно съгласие или по собствено желание, когато реално става дума за съкращение или намаляване на работата.

При съмнение най-добрата стъпка е да се направи справка в Кодекса на труда или да се потърси консултация със специалист. Един подпис може да промени правата, които човек има след прекратяване на договора.

Познаването на закона не е формалност. То е защита.