„Азъ“. Символизира началото на всичко. „Азъ“ е символ на духовното изцеление и обновление. 
„Веди“. Отличава се с елегантни и плавни линии, които създават усещане за движение и връзка. Представлява стремежа към истина и разбиране на божествените учения. 
„Глаголати“. Символ на речта и божественото изразяване. Символизира духовното укрепване и просветление чрез словото. 
„Живете“. Буквата е свързана с понятието за живот, жизненост и енергия. Създава усещане за движение, представлява дар на живота и жизнената сила, която пронизва вселената. 
„Земля“. Създава усещане за стабилност и свързаност със земята и символизира плодородието, ролята на земята като свещен дар. 
„Рци“. С тази буква се подчертава важността на произнесените думи. Означава „изречи“, „изговори“, „кажи“, „думай“, „изрази с думи“. Тя е символ на божественото слово. В амулети и талисмани се използва за укрепване на способността за ефективно говорене и защита от лъжи и измами. 
„Твердо“. Свързана е с понятия като здравина, устойчивост, твърдост и непреклонност. Линиите й създават усещане за стабилност и непоколебимост. 
„Фрьтъ“. Значението на тази буква е свързано с действия като хвърляне, разпръскване, разхвърляне и разпиляване. Представлява разпространението на идеи, учения и божествени истини. 
„Отъ“. Характерна със своята спираловидна динамика, която напомня за безкрайност. Използвана е и за възпроизвеждане на последната буква от гръцката азбука Омега. Преносното й значение означава „край“.  
Това са кратки характеристики на буквите от най-старата славянска азбука - глаголицата. Именно тя е създадена от светите братя Кирил и Методий през втората половина на деветото столетие след Христа. И точно тя - глаголицата - е темата на живописната изложба на художника Гален Бакърджиев, която бе открита преди седмица в залата на „Борисова“ 6. 
Само глаголически букви? И нищо друго? Дали не е еднообразно и монотонно? 
Русенци, които искат да получат отговори на тези въпроси, имат още една седмица, за да се уверят, че 
експозицията е пълноценна, впечатляваща и въздействаща
И да се убедят, че когато историята, мистиката и смислите се преплитат и когато те срещат дарбата на художник, за когото експериментът и търсенето на послания - старинни, съвременни и вечни, са онова нещо, което го изкушава в най-голяма степен, тогава почитателите на изкуството получават шанс да имат среща като тази в залата на русенското Дружество на художниците. 
В своята нова самостоятелна изложба Гален Бакърджиев е избрал да покаже само една от посоките, която вълнува неговата професионална амбиция и същина в последните няколко години. Това са буквите от глаголицата - онези букви, които са били създадени преди дузина столетия и които за голяма част от българите са малко позната екзотика. 
Глаголическата азбука, сътворена като осъществяване на мисията на братята Кирил и Методий, е имала реален живот и практическо приложение през един сравнително кратък период - едва няколко столетия тя живее отначало самостоятелно, а след това в някои балкански страни съществува успоредно с латиницата и с кирилицата. За разлика от глаголицата, авторството на която е неоспоримо, кирилицата с по-удобните за възприемане буквени знаци, без които писмеността и животът ни днес са немислими, остава с неизвестен автор (повечето от учените категорично оборват предположението, че това е Климент Охридски). Което не й пречи да се радва на популярност и да се превръща в празник всяка година на 24 май. 
А глаголическата азбука остава символ на духовен подвиг
Но също и красив повод за вдъхновение, което провокира творци на изкуството - литератори, музиканти и художници, търсещи и откриващи в нея философски, библейски и естетически отправки. Трябва да признаем, че тези творци не са много - но Гален Бакърджиев е един от тях и русенци имат привилегията да видят неговите колоритни асоциативни вериги, предизвикани от старинните писмовни знаци. Русенският живописец се обръща към тях преди пет-шест години и в предишни две изложби показва някои от буквите. Сега обаче той представя всички букви от глаголицата, при това някои от тях са в различни варианти, в различни цветови гами и изпълнени с различни техники. 
Картините искат повече вглеждане и време за размисъл, време, в което зрителят да позволи на цветовете, формата и композиционните елементи да достигнат до него и да отключат връзки, познания и дори отчетливи сюжети. Причудливостта на буквите провокира автора да избира различни цветови гами, в които знаците да звучат по различни начини. Така еровете - тези може би най-странни наши букви, могат да изглеждат като каменни колони, превърнали се в опора на битието, но също и като лунни или слънчеви пътеки. Буквата Ща, символ на жътвата, реколтата и благополучието, представлява истинско колоритно буйство, в което преобладават топлите тонове на лятото. 
Буквата Отъ завихря огнено-тюркоазен танц
като в него е вплетена безкрайността, заложена в символа-буква. Някои от буквите имат по няколко интерпретации, изразени както композиционно, така и по отношение на използваните техники. Така например Гален Бакърджиев показва две версии на Веди - и те са израз на един от смислите на тази буква, който я обозначава като стремеж към истина и към разбиране на божествените учения. Тук е моментът да приветствам кратките бележки, поставени като заглавия-обяснения към всяка от буквите, тъкмо те припомнят някои от основните значения на глаголическите знаци и в някакъв смисъл помагат при разтълкуването на експресивността и съответното платно. Впрочем, ако всяка от картините се постави на отделен статив и присъства единствена в конкретно пространство, най-вероятно първоначално би била възприета като впечатляваща абстракция, като многопластово колоритно внушение, като космически сюжет, като лирично послание. Разпознаването на символ от глаголицата - в едни от платната това става по-директно, в други изисква повече вглеждане - обаче внася нови нюанси и провокира нова палитра от асоциации. 
„Не съм човек, който би се наел да тълкува глаголицата, не съм филолог, но е известно, че тя е изпълнена с дълбок философски смисъл. Има в нея нещо много логично, това ме привлече, но освен това е изпълнена с въздействаща християнска символика. Това провокира у мен желанието да експериментирам - и с цветовете, и с техниките, които подбирам в повечето случаи интуитивно към всяка от буквите. 
Обичам играта с цветовете
а фактурата в картината за мен има важно значение. Харесва ми да прибягвам до по-голямо богатство на изразните средства. Това прави изображенията по-релефни и по-одухотворени. Обичам да правя нещата така, сякаш не са създадени от човешка ръка - това може да предизвика въображението на зрителя и да открива свои смисли в картината, щом застане пред нея“, казва Гален Бакърджиев.
Той обича да експериментира с цветовите контрасти в картините и това очевидно е един от начините да представи по убедителен и запомнящ се начин буквите от глаголицата. При това създава една изразителна поредица от творби, в които доминират разнообразни елементи - на абстракционизъм, колоритна експресивност, дори на попарт. И с това категорично не оставя място за монотонност или каквато и да било модулна трафаретност в изложбата, темата на която сама по себе си предполага и едното, и другото. 
За Гален Бакърджиев това е осма поред самостоятелна изложба, значително повече са участията му в колективни експозиции. На откриването залата се напълни с негови колеги, приятели, някогашни състуденти, ценители. Сред тях беше и дългогодишният директор на легендарната русенска гимназия „Христо Ботев“ - Минко Цочев. Преди тридесет години той назначава Гален Бакърджиев на първата му работа - като преподавател по изобразително изкуство в училището - и художникът остава на тази позиция в гимназията и до днес. През 1996 година Гален се дипломира във Великотърновския университет със специалност „Живопис“. Преди това е завършил друго славно русенско училище - Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“, където е имал късмета да учи в съществуващата тогава паралелка по дърворезба. Техникумът е едно от училищата, предопределило артистичния път на немалко русенски творци - архитекти, художници, резбари, дори оперни солисти. Вече тридесета година самият Гален Бакърджиев е този, който въвежда в света на изкуството по-малки и по-големи ученици. Нашето училище не е специализирано в този профил, но има деца, на които това им лежи, имат дарба и след това продължават да се занимават, казва живописецът. Един от неговите ученици в момента е второкурсник в Художествената академия със специалност „Графика“. Друг негов възпитаник, Борис Атанасов, е актьор във Велико Търново, но продължава да рисува, дори прави плакати за театъра и често се обажда на своя учител - и да се консултира с него, и просто да си поговорят. 
В началото на този текст написах, че в изложбата на русенския художник на „Борисова“ 6 са представени само букви от глаголическата азбука. Тук е мястото да уточня: в живописно-философското дефиле на колоритните транскрипции, които Гален Бакърджиев прави на необичайните и вълшебни в много отношения букви, по удивителен начин се вписва и един-единствен портрет, който той прибавя към азбучната си колекция. Това е портретът на професор Николай Русчуклиев, с когото Русе се сбогува през април тази година. На откриването на експозицията Гален сподели, че своята изложба той посвещава на паметта на своя учител.
„Щастлив съм, че съм се докоснал до него, до неговия талант и до широко скроената му личност. Често си припомням негови думи и обичам да го цитирам, като казваше: „Човек каквото и да прави, не може да избяга от себе си“. Беше мъдър човек и голям художник. Ние, неговите ученици, бяхме истински късметлии!“.