Участници в разговора, модериран от Джордж Уелтън, изпълнителен директор на Американската търговска камара в Грузия, бяха Ласло Тот, ръководител на региона за Европа и ОНД в „ДжиЕсЕмЕй“ (GSMA) – глобална организация на мобилните организации, разположена в Брюксел; Емил Ангелов, заместник-председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на „Главболгарстрой“; Александър Гозун, президент на Американската търговска камара в Молдова; Яна Тодорова, партньор в „Камбуров и Партньори“ и Миглена Кузманова, управляващ директор на „Есри България“.
Акценти в сесията бяха темите за свързаността (оптична, 5G и сателитните комуникации); цифрово повишаване на квалификацията за повишаване на бизнес ефективността и конкурентоспособността; Изкуствен интелект (AI/ИИ), IoT мрежите и гига фабриките.
„Европа беше лидер в третото и четвъртото поколение мрежи (3G и 4G), но по отношение на петото поколение (5G) тя загуби водачеството, изпреварена от други страни, включително и от САЩ. Европейският съюз изостава и по отношение на развитието на инфраструктурата, която е ключова за разгръщането на изкуствения интелект и облачните услуги“, посочи Ласло Тот.
Той предупреди, че ако ЕС не ускори развитието и не навакса изоставането си при изграждането на независима инфраструктура, то Съюзът рискува да изостане и в другите свързани сектори, като липсата на развита 5G мрежа ще повлече след себе си и развитието на бизнеса.
Позовавайки се на Доклада на Марио Драги, Тот припомни, че в документа е подчертано, че свързаността е от сферите, които дърпат назад развитието на ЕС, поради фрагментация, липса на инвестиции и прекомерна регулация.
Затова той призова към възприемане на единен инвестиционен и регулаторен подход, който да реши натрупаните проблеми.
Според него слабостите около свързаността вредят и на привлекателността на континента за инвестиции.
Ласло Тот добави, че трябва да се промени и призмата, през която се гледа на свързаността и на инвестициите в нея, предвид че традиционно през годините на свързаността се гледа единствено като на възможност за комуникация, а не за икономически растеж. Ето защо и фокусът досега е бил върху цените, разширяване на покритието и др.
Той е на мнение, че е дошло времето, когато трябва да се осъществи реформа в регулаторния режим, за да се осигурят повече инвестиции и възможности за иновации.
Емил Ангелов, който сподели опита на представлявания от него холдинг при внедряването на ИИ системи в административната и оперативна дейност, изтъкна също фрагментацията като водеща причина за изоставането на ЕС в технологичната надпревара с Китай и САЩ, извод, направен на форум в Берлин, част от програмата на Световния икономически форум, на който е участвал представител на „Главболгарстрой“.
„Защо днес Европа не може да се конкурира с Китай и САЩ, въпреки притежаваното от нея познание и наличие на университети, пазар, капитали? Заключението (на форума, бел. авт.) беше ясно изразено – заради фрагментацията и границите, които спират развитието без значение колко силни са европейските индустрии“, посочи Ангелов.
Александър Гозун наблегна върху усилията и амбициите на Молдова да стане значим регионален елемент от цифровата трансформация и в областта на изкуствения интелект, посредством развитие на свързаността си със съседните Румъния и Украйна. Точно тази регионална свързаност ще осмисли и оправдае плановете за изграждането на няколко центъра за данни в страната.
Той определи Молдова като адаптивна страна, на което качество, по думите му, днес се дължи наблюдавания експоненциален растеж както на дигиталните услуги, така и на услугите, свързани с изкуствен интелект.
Александър Гозун вмъкна в темата и перспективата и подготовката на Молдова за членство в ЕС и синхронизирането на националното със законодателството на ЕС. Тук той посочи в лично качество, че не е привърженик на европейския Акт за ИИ, тъй като ще ограничи пространството пред страната в експериментиране в полето на ИИ.
Яна Тодорова също беше скептична доколко добро е било решението на ЕК да превърне ЕС в пионер при регулирането на ИИ и така да ограничи законодателно една технология, която е в процес на еволюция. Тя посочи още, че с наличието на Акта за ИИ се създават предпоставки за развитието на Европа като континент на няколко скорости, предвид че има страни със слаба регулация.
Миглена Кузманова изтъкна в дискусията значението на развитието на технологиите и изкуствения интелект в географските информационни системи (ГИС). По думите ѝ ГИС подготвят обществата и правителствата за цифровата трансформация от много години насам.
По думите ѝ всяка цифрова система, всяко развитие на ГИС, би следвало да се създава в полза на човек, обществото и планетата. Тя изтъкна и значението на ГИС при сателитната свързаност, за подбор на площадка за 5G и др. По думите ѝ ГИС технологиите подкрепят всеки един етап в този процес – от планирането, до подбора, изграждането, експлоатацията и поддръжката.
Третата Регионална икономическа конференция на Американските търговски камари се организира съвместно от Американските търговски камари в България, Гърция и Турция. Домакинството в България се състои под патронажа на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, с институционалната подкрепа на Министерството на енергетиката, Министерството на външните работи и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. Конференцията се провежда в хотел „Хилтън София“ (Hilton Sofia).
Събитието посрещне повече от 300 бизнес лидери от 15 държави от Югоизточна Европа; Централна Азия и Кавказ. Срещата, според домакините на тазгодишното издание на ARES2026 от Американската търговска камара в България, има за цел да задълбочи регионалното сътрудничество и да укрепи икономическите връзки.