Ако трябва да перифразираме една от многото мъдри мисли на волнодумеца Валери Божинов, новите седалки на Градския стадион в Русе са като старите, но са нови.
На такава картинка се натъкна вчера „Утро“ след поредицата новини през седмицата, че на стадиона кипи ударен труд.
Да, трудът е налице, но монтажът на новите седалки повтаря грешки отпреди десетина години, когато се работеше през просото в атака за спазване на някакъв пусков срок. Тогава седалките бяха поставени върху ниски фундаменти, ама толкова ниски, че щом зрител със среден ръст заеме мястото си, оскъдната височина от основата до тялото му го принуждаваше да гледа мачовете със свити кажи-речи до гърдите колене. Феновете роптаеха, че след края на двубоите трябва да се раздвижват, за да прогонят сериозни болежки и схващания, но поне допреди месец имаха надежда, че тази грешка ще бъде поправена.
Не би. Вероятно заради липсата на време фундаментите на новите седалки не са повдигнати, а седалките са залепени пак по стария образец в очакване на Лицензионната комисия на БФС, която ще пристигне за инспекция на 3 юли. Шефът й г-н Лалев със сигурност ще си затвори очите, но още по-сигурно е, че феновете на Градския стадион няма да пишат повече от среден 3 за неимоверните усилия при отново претупаната работа. Благословиите отделно. Казано накратко, тези седалки са за мазохисти. 
Рекапитулацията дотук са монтирани нови 3000 седалки. До няколко дни може би ще се стигне до изисканите от БФС поне 4500. 
И какво друго? Трябваше се се подмажат обрушените стълбища между секторите. Тази задача е в състояние на изчакване. 
Градският стадион в Русе е „велика“ история с велики нереализирани цели. 
„До края на следващата година съоръжението ще е с 6 покрити сектора и подобрения по терена“, гласи публично обещание на бившия зам.-кмет Димитър Наков от 18 октомври 2017 година. Той, впрочем, обещаваше и други прекрасни неща за града, които гражданите още чакат, ама карай, сега говорим за стадиона. Взорът все още не вижда козирки, но по Валери Божинов можем да заключим, че намеренията са като старите, но са нови.