Рубриката "Психология за всеки" е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.

"Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна", казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт.

Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.

Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители.

За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

На 21 юни настъпи един от най-могъщите и символични моменти в годишния цикъл на природата – лятното слънцестоене. За астрономите това е моментът, в който Северното полукълбо е максимално обърнато към Слънцето. За древните народи това е бил свещен ден. За психолозите това е великолепен символ на човешкото развитие. А за много хора и до днес той остава момент на размисъл, благодарност, надежда и свързване с нещо по-голямо от ежедневните грижи.

В свят, в който животът тече все по-бързо, а хората все по-рядко вдигат очи към небето, лятното слънцестоене идва като тихо напомняне, че съществуват ритми, по-древни от всички технологии, държави, религии и цивилизации. Ритми, които са движили живота на човека хилядолетия преди първият часовник да бъде създаден. И може би точно затова този ден продължава да вълнува човечеството. Защото ни връща към нещо, което дълбоко в себе си никога не сме забравили. Към светлината.

Най-дългият ден в годината

От научна гледна точка лятното слънцестоене е изключително интересно явление. Земята не се върти изправена. Нейната ос е наклонена приблизително на 23,5 градуса. Именно този наклон създава сезоните и прави възможни промените, които наблюдаваме през годината. На 21 юни Северното полукълбо достига своя максимален наклон към Слънцето. Това означава най-дългия ден и най-късата нощ през цялата година. В България слънцето изгрява рано и залязва късно. Светлината господства над тъмнината почти петнадесет часа. Но тук се крие един от най-красивите парадокси на природата. Точно в деня на най-голямата светлина започва нейното постепенно намаляване. Толкова незабележимо, че човешкото око трудно би го усетило. Но процесът е започнал. Това е първият голям урок на слънцестоенето. Нищо в живота не стои неподвижно. Всичко се движи. Всичко се променя. Всичко е цикъл.

Когато слънцето е било самият живот

Днес светлината е нещо, което приемаме за даденост. Натискаме копче и стаята се осветява. Но в продължение на почти цялата човешка история това не е било така. За древния човек слънцето не е било символ. То е било живот. Без слънце няма реколта. Без реколта няма храна. Без храна няма оцеляване. Затова почти всички велики цивилизации са почитали този ден. В Стоунхендж хората и днес се събират, за да посрещнат изгрева на лятното слънцестоене. Археолозите смятат, че монументът е бил използван именно за проследяване на движението на слънцето. В Древен Египет бог Ра е бил въплъщение на слънчевата сила. При келтите и друидите слънцето е символизирало плодородието и живота. Скандинавските народи са палили огромни огньове. Славяните са отбелязвали върха на лятото с празници, песни и ритуали. Инките и маите са строили цели храмове, подчинени на движението на небесните тела. Различни народи. Различни континенти. Различни езици. Но една и съща идея. Светлината е свещена.

Психологията на светлината

Днес науката започва да обяснява защо човечеството винаги е било толкова чувствително към светлината. Нашият мозък е пряко свързан със слънчевите цикли.

Светлината регулира вътрешния ни биологичен часовник. Тя влияе върху производството на серотонин – химичното вещество, свързано с доброто настроение.

Влияе върху допамина – невротрансмитера на мотивацията и удоволствието. Влияе върху мелатонина – хормона на съня. Влияе върху енергията, концентрацията и емоционалната устойчивост.Затова през зимата много хора изпитват спад в настроението, а през лятото се чувстват по-жизнени. Това не е въображение. Това е биология. Ние сме много по-свързани със слънцето, отколкото предполагаме.

Защо лятото е сезонът на любовта?

Не е случайно, че толкова много любовни истории започват през лятото. Психолозите отдавна наблюдават, че през летните месеци хората са по-отворени към общуване. По-често излизат навън. По-често се срещат. По-често пътуват. По-често се усмихват. Светлината повишава активността на мозъчните системи, свързани с удоволствието и социалната свързаност. Не случайно толкова много от най-щастливите спомени в живота ни носят мирис на море, слънце, трева, липи, узрели плодове и топли вечери. Лятото сякаш ни напомня какво означава да бъдем живи.

Големият урок на слънцестоенето

Но може би най-дълбокото послание на този ден не е свързано със светлината. А с върха. Лятното слънцестоене е моментът на максимума. Моментът на разцвета. На пълнотата. На зрелостта. На върха на цикъла. И точно тогава започва промяната. Това е урок, който човек трудно приема. Ние искаме младостта да бъде вечна. Любовта да бъде вечна.Успехът да бъде вечен. Щастието да бъде вечно. Но природата ни показва друго.Тя показва, че животът не е права линия. Той е ритъм. Танц между светлина и сянка. Между растеж и покой. Между начало и край. И може би именно приемането на тези цикли е истинската мъдрост.

Защо съвременният човек е изгубил ритуалите?

Нашите предци са живели в синхрон с природата. Те са знаели кога да сеят. Кога да жънат. Кога да празнуват. Кога да почиват. Кога да се обръщат навътре към себе си.

Днес живеем по часовници. По графици. По известия. По алгоритми. Но човешката душа все още копнее за ритъм. Копнее за преходи. Копнее за смисъл. Затова толкова хора усещат особеното настроение около големи природни моменти като пролетното равноденствие, зимното слънцестоене или лятното слънцестоене. Дори без да могат да го обяснят.

Българската душа и Еньовден

Само няколко дни след лятното слънцестоене идва Еньовден – един от най-красивите български празници. Празник на билките. На росата. На изгрева. На лечебната сила на природата. Нашите предци са вярвали, че именно в тези дни природата достига своята най-голяма мощ. Днес можем да разглеждаме тези вярвания по различен начин. Но символиката остава изключително силна. Това е време на свързване. На благодарност. На уважение към живота.

Вътрешното слънцестоене

Може би най-важното слънцестоене не се случва на небето. А вътре в нас. Всеки човек има своите периоди на светлина. Периоди, в които нещо разцъфтява. Любов. Призвание. Мечта. Проект. Отношение. Осъзнаване. И всеки човек има своите периоди на сянка. Но както природата ни показва, нито едното, нито другото е вечно. Светлината не трае завинаги. Но и тъмнината не трае завинаги. Това е може би най-голямата надежда, която носи лятното слънцестоене. Че след всяка нощ идва изгрев. След всяка зима идва пролет. И че животът винаги търси начин да се върне към светлината.

Ритуалът на светлината. Как да посрещнем лятното слънцестоене

Нашите предци са вярвали, че в нощта на лятното слънцестоене границата между видимото и невидимото става по-тънка. Че това е момент на преход. Момент, в който природата достига своя връх и човек може да се обърне към себе си по един по-дълбок начин. Независимо дали вярваме в древните легенди или не, този ден носи силна символика. Символика на светлината. Символика на разцвета. Символика на благодарността.

1. Ритуалът на изгрева

На 21 юни станете по-рано от обикновено и посрещнете изгрева. Не правете нищо. Не снимайте. Не публикувайте. Не говорете. Просто наблюдавайте. Понякога най-дълбокият ритуал е присъствието.

Докато слънцето се издига, задайте на себе си три въпроса:

* Кое разцъфна в живота ми през последната година?

* Каква светлина открих в себе си?

* Какво искам да поканя в живота си до следващото слънцестоене?

2. Ритуалът на освобождаването

Вземете лист хартия. Напишете всичко, което искате да оставите зад себе си: страхове,

вина, стари обиди, съмнения, навици, отношения, мисли, които вече не ви служат. След това сгънете листа и го изгорете безопасно в огнеупорен съд или огън. Наблюдавайте как думите се превръщат в пепел. Не защото магията е в огъня. А защото психиката има нужда от символи. Понякога душата разбира това, което логиката не може да обясни.

3. Ритуалът на благодарността

Древните народи са знаели нещо, което днес често забравяме. Човек не може да живее само с желания. Той има нужда и от благодарност. Напишете 21 неща, за които сте благодарни. Не бързайте. Нека сред тях има и големи, и малки. Понякога най-големите чудеса са нещата, които приемаме за даденост.

4. Ритуалът на билките

Ако имате възможност, излезте сред природата. Откъснете няколко билки или диви цветя с уважение и благодарност. Направете си малък букет. Поставете го в дома си като символ на живота, който продължава да расте. От векове хората са вярвали, че билките, събрани около слънцестоенето и Еньовден, носят особена сила. Може би истинската им сила е в това, че ни карат да забавим крачка и да си спомним, че сме част от природата.

5. Ритуалът на вътрешното слънце

Вечерта запалете свещ. Изключете телефона. Останете насаме със себе си за няколко минути. Погледнете пламъка. И си задайте един много важен въпрос:

Къде в живота ми има нужда от повече светлина?

Не търсете отговора веднага.

Понякога най-важните отговори идват тихо.

Както идва изгревът.

Без шум.

Без усилие.