За мен училищният химн не е просто някаква измислена песен. За мен този химн е символ на спомени, на хубави емоции, символ на принадлежност. "След години, когато се чуе този химн, първото нещо, за което ще се сетиш, са спомените в училище, прекараното време там, учителите и най-важното – приятелите. Това ни прави една цяла общност – всички ученици, както и учителите, затова е важно всяко учебно заведение да има свой химн“, посочи Банева.
Нашето училище се смята за наследник на първото класно училище в Шумен, с други думи - има 178-годишна история. Като образователна институция, разбира се, редно е да има и химн. Съвсем естествено е да има химн, посветен на Волов, защото знаем, че той освен Апостол е и учител, отбеляза журналистът и преподавател по български език и литература в образователната институция Деян Герговски.
По думите му музиката на химна на училището е на Коста Петров, като първоначално е имал текст с автор Михаил Узунов. „Волов наше знаме“ се е казвал този химн. Първите няколко стиха от него са: „ Във време бурно и сурово, в Шумен Волов се роди“. След това, в летописната книга, посветена на 150-годишнината на училище „Панайот Волов“, отбелязана през 1998 година, се споменава, че тогава е въведен и сегашният, актуален химн на учебното заведение. Текстът е на Евтим Евтимов, като първите стихове са: „Годините отлитат като вятър, реки загубват в равнината глас, звезди угасват нощем на земята, но Волов винаги остава с нас“.
Коста Петров е бил учител по музика, преподавател във Висшия педагогически институт в Шумен (сега Шуменски университет – б.а.), диригент на тогавашния хор „Васил Коларов“ и през 1980 година е съосновател на Хора на запасното войнство „Хан Аспарух“. Затова и по-старите шуменци, които са и преподаватели и са учили в Средно училище „Панайот Волов“, са чували, че химнът на учебното заведение е написан във Военното училище в града, уточни Герговски.
Предвид личността на Панайот Волов няма как този химн да не бъде едновременно в прослава на образованието и от друга страна – на мъжеството. Неговата личност всъщност остава в пантеона на българските герои, допълни Герговски и припомни, че тази година се навършват 170 години от Априлското въстание и гибелта на Панайот Волов.