Хигс частицата е смятана от физиците за крайъгълен камък в структурата на материята – елементарната частица, която придава маса на много други частици в съответствие със Стандартния модел на физиката. Той обяснява взаимодействията във Вселената на ниво елементарни частици, или по-просто казано - как е устроен светът. Според Стандартния модел всичко - от цветята и хората до звездите и планетите, се състои едва от няколко градивни елемента - частици материя. Целият Стандартен модел се гради и върху съществуването на специален вид частица, наречена Хигс бозон.
През 2013 г. Франсоа Енглер е удостоен с Нобелова награда съвместно с британеца Питър Хигс, който почина през 2024 г. Двамата полагат теоретичните основи още през 1964 г., които водят до откриването на бозона през 2012 г. в лабораторията на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Женева.
„С дълбока тъга Свободният брюкселски университет научи за кончината на Франсоа Енглерт, настъпила на 18 юни 2026 г. в Юкел“, съобщи висшето училище на своя уебсайт, цитиран от АФП. И допълват, че „като една от водещите фигури в съвременната теоретична физика, той оставя след себе си изключително научно наследство и незаличим отпечатък в историята на нашия университет“.
Роден на 6 ноември 1932 г. в брюкселската община Етербек, Франсоа Енглерт посвещава повече от седем десетилетия на научни изследвания в областта на теоретичната физика – дисциплина, по която защитава докторска степен, след като завършва инженерство. След това постъпва в Корнелския университет в САЩ, където се запознава с американския професор Робърт Браут. Двамата оглавяват Катедрата по теоретична физика на Свободния брюкселски университет и да стигнат до предложението за „механизма на Браут-Енглерт-Хигс“, който положи основите на откритието от 2012 г.
При получаването на Нобеловата награда през 2013 г. Франсоа Енглерт обясни пред медиите, че неговата дейност винаги е се е състояла в „търсенето на разбиране, на рационално обяснение на света“.
„Нерационалните идеи нанесоха достатъчно вреда на Европа. Науката е от съществено значение за изграждането на цивилизация, достойна за това име“, продължи тогава той. Енглерт се представяше като неконформист и атеист, отбелязва АФП.
Той е син на еврейски търговци от Брюксел. Със семейството си са принудени да се укриват по време на Втората световна война, когато нацистка Германия окупира Белгия. През 2013 г. изследователят е удостоен с благородническа титла от краля на Белгия, припомня АФП.