В изказването си тя заяви, че първоначалните ѝ представи за Пенчо Славейков са били променени коренно по време на следването ѝ в университета, когато авторът „се разкрива по съвсем различен начин“ извън училищния канон. По думите ѝ именно академичната среда позволява по-дълбоко вникване в сложността на модернистичната му естетика.
Йорданова обърна внимание и на вътрешното напрежение между различните лица на българския модернизъм - критическото и поетическото. Тя подчерта контраста между литературно-критическите текстове на Славейков и поетическото му творчество, в което се открояват тишината, съзерцателността и естетическата изчистеност.
Като част от по-широкия контекст на литературния кръг „Мисъл“, тя припомни значението на д-р Кръстю Кръстев и неговата роля за формирането на модерната българска литературна мисъл. Според нея този интелектуален кръг продължава да бъде ключов за разбирането на българския преход към европейска естетика и културна модерност.
Йорданова посочи още, че при по-задълбочено четене се откроява интересен паралел между различни автори и учебни интерпретации, които често се разминават с първоначалните ученически представи. В този смисъл тя даде примери за това как класически текстове в училище се „преоткриват“ значително по-късно - вече с нова чувствителност и по-широк културен контекст.
В заключение тя акцентира върху идеята, че разбирането на Славейков и неговото поколение изисква именно подобно „второ четене“ – отвъд учебната рамка, в полето на личното и културно узряване на читателя.