Русенец, който твърдял, че няма никакви доходи, но притежавал два жилищни имота в града и сам се е отказал от пенсията си за инвалидност, по която вече са се натрупали над 10 800 евро, поискал месечна социална помощ, за която бил твърдо убеден, че му се полага. Случаят илюстрира как контролните механизми на социалната система отсяват искания на хора с реални налични активи, преди те да стигнат до средствата, предвидени за действително нуждаещите се.
В края на януари т.г. мъжът подава молба до Дирекция „Социално подпомагане“ в Русе. В заявлението си той посочва, че е в трудоспособна възраст, но е безработен, неженен, с признати от ТЕЛК 80% неработоспсособност и нужда от чужда помощ. Живее сам, твърди той, в собствено жилище в центъра на града и няма абсолютно никакви доходи, а зимата предстои.
Заявлението на пръв поглед напълно отговаря на изискванията - нулев доход за предходния месец, безработен, 80% инвалидност. Но стандартната проверка на терен, която социалните служби извършват по всяко искане, разкрива съвсем друга картина.
По собствените думи на мъжа пред социалните работници, през зимата той не оставал в декларираното от него „единствено“ жилище, а се настанявал в апартамента на починалата си майка, защото бил по-топъл. Справка в общинската данъчна служба потвърдила: той фигурира като собственик не на еден, а на два жилищни имота в Русе. Декларацията му, в която собственоръчно бил написал, че няма друга собственост освен жилището си, се оказала непълна.
Проверката отишла и по-далеч. От Националния осигурителен институт се установило, че мъжът има право на пожизнена лична пенсия за инвалидност с добавка за чужда помощ, но сам е поискал спирането на изплащането им още през август 2023 г. Към датата на проверката натрупаната, но непотърсена сума надхвърляла 10 800 евро - средства, до които той имал пряк достъп само с подаване на едно заявление, но предпочитал да не го прави, докато едновременно твърди пред държавата, че няма с какво да се издържа.
На база на тези констатации социалните служби отказали месечната помощ - жилището не е единствено, а имуществото и неполучените доходи на практика обезсилват твърдението за липса на средства. На 12 февруари директорът на дирекцията издава заповед за отказ. Решението е обжалвано по административен ред, но Регионалната дирекция в Русе го потвърждава през април.
Така се стига до дело в Административния съд, по време на което мъжът лично поддържа жалбата си. Той твърди, че наследеният апартамент всъщност не е изцяло негов и предстои делба с други наследници, но не представя нито едно доказателство за това. Основният му аргумент е по-скоро принципен: щом бил декларирал липса на доходи, помощта трябвало автоматично да му бъде отпусната, защото това било смисълът на закона.
Съдията по делото обаче приема изцяло доводите на социалните служби. В мотивите си съдът подчертава, че законът не поставя условие имотът да генерира реален доход или дори да бъде обитаван. Достатъчно е лицето да притежава повече от едно жилище, за да отпадне правото му на месечна помощ.
Съдът отива и по-далеч в разсъжденията си: социалното подпомагане е насочено единствено към хора, които наистина са изчерпали всички възможности за самостоятелна издръжка. Мъж, който доброволно се отказва от полагаемата му се пенсия и добавка за чужда помощ с натрупали се вече над 10 800 евро, не може едновременно да твърди такова изчерпване на възможностите. Фактът, че жалбоподателят има право да избира дали да получава отпуснатата му пенсия и добавка, или не, както и да избира дали да се разпорежда, или не с наследствения имот, е достатъчен да се приеме, че към настоящия момент той не попада в кръга на лицата, за които законът предвижда право на социална помощи.
С тези мотиви жалбата е изцяло отхвърлена, а отказът за отпускане на социална помощ е потвърден. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.