Детската усмивка и прегръдка, неподправената любов зареждат живота ни с енергия и щастие, казаха приемните родители Ася и Георги Панайотови на дискусията в Националния пресклуб на БТА във Велико Търново във връзка с приемната грижа. За изминалите 15 години, през които сме приемно семейство, това за нас е шестнадесетото детенце. След толкова години в приемната грижа първопричината вече е доста размита, но смисълът винаги е един – да покажеш на тези малки душички, че в този свят има любов и подкрепа, добавиха те. 
Със съгласието на човека до мен да станем приемни родители това приключение започна и до ден днешен продължава да ме обогатява, сподели Панайотова. Тя има три собствени деца – син на 21 години и две дъщери на 14 и пет години.
„Двете ми дъщери не познават живот без приемни братя и сестри. И докато аз и съпругата ми сме направили този избор, те не са. Затова в една определена възраст има доста емоционалност, тъй като раздялата с техните приемни братя и сестри е тежка за тях“, каза Панайотов.
По думите му всяко дете е различно. Първото прието дете е било в семейството около година, а най-малкото е било бебе на два месеца. Сега семейството се грижи за дете със синдром на Даун, което миналата година е преживяло сърдечна операция.
Лично моето семейство до този момент не е правило отказ да приеме дете, което ни е предложено. Това се прави по документи – изчитат ти профила на детето. Той съдържа име, пол, здравословно състояние, а понякога и част от историята защо е било изоставено или отнето. Всяка история, влязла в дома ми, е важна за мен, допълни Панайотова.