Биляна Кокаланова е съпруга на Борис Петров-Парчето /1970-2023/ и от 2013 до 2022 година активно е участвала в организирането на Джаз фестивал Русе с документалната, логистична и финансова част, съпътстващи организацията на фестивала. Заедно с Борис Петров създават фондация „Петър Петров-Парчето“, за да продължат неговото дело и да пазят паметта му, а сега и на сина му, нейният съпруг.
- Вие бяхте много важна част от организацията на Джаз фест Русе, как виждате развитието и бъдещето му?
- Една година организирахме концерт с млади русенски артисти. Те бяха тогава ученици в Музикалното училище. Идеята беше да се покаже приемственост между поколенията. Казвам това като пример, че поколенията не трябва да се делят, защото както е възможно по-младите да се учат от по-опитните, така и може и да им предадат нещо от своето виждане, от своята енергия. Затова мисля, че организаторите на фестивала трябва да постигнат този фин баланс. Често казваме, че в Русе има разбираща публика, но тази публика, с най-големите ми уважения, расте не като брой, а като възраст. Затова всеки джаз фестивал трябва да мисли и за следващото поколение в залата - не на сцената, а на седалките срещу нея. Това поколение трябва да бъде заинтригувано от нещо.
- Това означава ли компромис с нивото?
- Точно обратното - това означава хармонична програма, в която всеки може да открие нещо за себе си. Но фестивалът трябва да има и образователни, възпитателни функции за младите хора - в естетическо отношение, разбира се. Например рядко една група е харесвана от всички. Често - защото свири по-труден за слушане джазът. Но музикантите са виртуози и свирят нещо качествено, които трябва да се чуе. Първоначално не е лесно за възприемане от всички, но е хубаво и увлича. Това е смисълът - да бъдат поднесени различни стилове, различна популярност...
- Вие имате лична връзка с русенския фестивал, какво е той за вас?
- Фестивалът е кауза и така трябва да е за всеки, който се участва в организацията му. Който и да е новият директор, той трябва да се отнася към него наистина като кауза, е не като кратък служебен ангажимент.
- Не е мероприятие.
- Точно така - не е мероприятие. Аз не мога да си представя Борис в предишните години да каже, че се отказва от фестивала заради нещо, каквото и да било то. Докато той правеше фестивала, бюджетът беше между 15-18 хиляди лева, след това, след смъртта му, рязко беше увеличен. Всичко останало над тези 15-18 хиляди лева фондацията осигуряваше чрез спонсори, проекти и програми. И винаги намирахме някакво допълнително финансиране, което ни помагаше да направим събитието по-качествено. Фокусът беше върху участниците, върху групите, а не върху рекламата. Работехме за привличането на повече и по-интересни музиканти от България и чужбина.
- Финансирането не е ли грижа изцяло на организатора - в случая на Община Русе?
- Основната част от финансирането - да, но винаги трябва да се търсят допълнителни пари в името на качеството на програмата. Това правехме ние и наистина не мога да си представя как бихме могли да се откажем заради бюджетни ограничения. Трябва да има диалог с Общината като основен организатор и той е ключът към постигане на нещо хубаво заедно с повече или с по-малко помощ. Такова е било нашето отношение назад, в годините. Каквито и да са ни били ограниченията или възможностите, ние сме търсили допълнителен начин да направим възможностите повече.
- В математиката има понятие необходима и достатъчно условие и вие казвате, че парите са необходимо, но недостатъчно условие, така ли?
- Така е, да. Абсолютно необходимо и задължително условие, но абсолютно недостатъчно условие. Трябва да имаш сърце, които отличаваше и Борис. Когато чуеш отговор „Не“, трябва да попиташ как този отговор да стане „Да“, да намериш пътя за това. Дори да е сложно, с някакъв малък компромис от една или от друга страна обикновено нещата се получават. Трудности е имало винаги, но това не е причина или повод за отказване.