Модератор на дискусията беше експертът в областта на културата и културното наследство Амелия Гешева, която посочи, че градската среда, културните пространства и индустриалното наследство не са само разказ за наследството на градовете, а и за хората и традициите. По думите ѝ при създаване на устойчиви маршрути е необходимо да има приемственост, уважение към миналото и недопускане на комерсиализация на наследството и традициите, уважение към материалното и нематериалното наследство, а ключово е партньорството с местната власт.
Заместник-кметът на община Пловдив Пламен Панов подчерта, че подобни платформи са важни за споделяне на опит и нови идеи. Той посочи, че Пловдив е успял да превърне културното си наследство в естествена част от градската среда и в ключов фактор за развитието на града. Още през 2011–2012 г. започва целенасочен процес на утвърждаване на Пловдив като индустриален център чрез значителни инвестиции, а успоредно с това е намерена успешна връзка между културните процеси, управлението на културното наследство и развитието на икономическата зона.
Зам.-кметът посочи, че реализираните нощувки в Пловдив са нараснали от около 350 хиляди през 2012 г. до близо 700 хиляди през 2025 г., а основни двигатели на туристическия растеж са събитийният туризъм, за който общината ежегодно увеличава бюджета си с около 10 процента, и културното наследство. Значение за развитието на града има и титлата Европейска столица на културата 2019, допълни той. Като пример за интегрирането на културното наследство в съвременната градска среда Пламен Панов посочи проекта за Античния форум на Филипопол и съобщи, че вече е обявена обществената поръчка за реализацията на южната част на комплекса.
Заместник-кметът подчерта и активната политика на Община Пловдив за финансиране на археологически проучвания със собствени средства, за да може археологията да бъде част от градската среда и да носи добавена стойност. Като ключови примери той посочи още Римския стадион и квартал „Капана“. Важно е тези обекти да имат и съвременна функция, каза още зам.-кметът и допълни, че политиката, приложена в квартал „Капана“, предстои да бъде използвана и на други места в Пловдив. Пламен Панов акцентира и върху взаимодействието между администрацията и екипите на местните музеи, което, според него, е ключово за развитието на града.
Испанецът Пол Санчес Кийли представи дейността на Европейските маршрути на еврейското наследство (ERJH) – мрежа, която обединява обекти, общности, специалисти и проявления на еврейската култура в различни европейски държави. По думите му основната мисия на маршрута е да направи еврейското наследство достъпно и значимо за широката общественост чрез международно сътрудничество и обмен на добри практики.
Маршрутът осигурява исторически контекст на културни обекти и истории, подпомага развитието на знания и умения за опазване и популяризиране на еврейското наследство и насърчава междукултурния и междурелигиозния диалог. Сред основните му цели е еврейското наследство да бъде разпознато като неразделна част от европейската културна идентичност. Инициативата работи за съхраняването както на материалното, така и на нематериалното културно наследство, включително това на етническите и социалните малцинства. Специално внимание се отделя на по-слабо познати културни обекти и на наследството в селските райони.
По време на представянето бе подчертано, че културното сътрудничество може да допринесе за насърчаване на диалога между различните общности и за противодействие на речта на омразата. Маршрутът цели също да повишава обществената осведоменост за значението на културното наследство и неговата роля за устойчивото развитие.
Явор Койнаков, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи, акцентира върху ключовата роля на хората и човешкия капитал в опазването на културното наследство. Той представи резултатите от проекта Музейната експозиция „Еврейска улица – реконструкция“, реализиран с подкрепата на десет музейни институции и Норвежкия финансов механизъм. По думите му проектът е насочен към противодействие на антисемитизма чрез образователни и културни дейности. Според него в днешната променена международна среда съхраняването на еврейското наследство има важно значение за насърчаването на диалога, паметта и европейската идентичност.
Представен беше още италианският маршрут „Традиционни пътища за сезонно придвижване на стадата“. Координаторът Симона Месина посочи, че целта е насърчаване на устойчивия културен туризъм и сътрудничеството между регионите. Тя обясни, че трансхумансът (сезонно преместване на добитъка) е специализирана и сложна форма на животновъдство, която използва климатичното и географското положение между планините и близко разположените крайбрежни земи, за да се осигури оптимална паша през цялата година. Маршрутът цели да популяризира материалното и нематериалното наследство, народни артефакти, музика и инструменти, мит и памет, каза Месина.
Троянската керамика бе представена от Нина Димитрова, уредник в местния Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства. В своята презентация тя акцентира върху школите през Възраждането и декоративните техники в троянската керамика, като подчерта разнообразието от техники, форми и стилове. Тя посочи, че Музеят има над 6000 единици във фонд „Керамика“ и работи активно за издаване на каталози, както и по различни събития, инициативи и ателиета за деца. В Троянско има ателиета за производство на троянска керамика, организират се лагери, а Община Троян кандидатства за вписването ѝ в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, каза още Димитрова. Тя допълни, че се води дискусия и относно членството на Троян в Европейската асоциация на градовете на керамиката.
Ландшафтният архитект от Университетската ботаническа градина в Балчик Петя Илиева представи Архитектурно-парков комплекс „Двореца“. Тя обясни, че Университетската ботаническа градина поддържа колекции от живи документирани растения за нуждите на науката, образованието и природозащитата и развива дейности по опазване на редки и застрашени растителни видове. Парково-архитектурен комплекс „Двореца“ е ансамбъл от недвижими културни ценности, създаден като лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.) през първата половина на XX век. Комплексът съчетава архитектура, парков дизайн и историческо наследство. Това е защитена местност, която опазва характерен културен ландшафт и съхранява биоразнообразието по Добруджанското Черноморие. Петя Илиева посочи, че комплекс „Двореца“ осъществява активно партньорство с културни институции, образователни организации, туристическия сектор и местната общност и свързва различни форми на наследство, разнообразни публики и туристически преживявания в рамките на една обща дестинация.
На тема „Индустрия и памет“ говори директорът на Регионалния исторически музей в Перник Силвия Нотева, която изрази своята надежда местният Подземен минен музей, който е единствен на Балканите, скоро да бъде включен в европейските културни маршрути. Тя разказа историята на минното дело в града, като засегна електрификацията на региона и обществената мисия на индустрията. Директорът представи и арт пространството в местна минна галерия.
Темата за индустриалното наследство на Габрово представи проф. Светла Димитрова, директор на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“. Тя запозна участниците с проекта за туристическа обиколка „Живият маршрут на Българския Манчестър“, който започва именно от музея. Проф. Димитрова подчерта, че в РЕМО „Етър“ функционират 16 действащи занаятчийски работилници, в които майстори демонстрират автентични български занаяти. Маршрутът продължава през Регионалния исторически музей, където посетителите могат да се запознаят с историята на габровските индустриалци и предприемачи, сред които братята Калпазанови, Иван Хаджиберов, Христо Бобчев и Пенчо Семов. Обиколката включва още паметника на Пенчо Семов, неговия дом, както и сградата на бившата фабрика „Георги Генев“. Сред акцентите са и сградата на днешния МОЛ Габрово, построена от Семов, както и емблематичните за неговата благотворителна дейност болница „Кораб“ и сиропиталището. Маршрутът завършва в Интерактивния музей на индустрията, който проследява развитието на промишлеността в региона до наши дни. По думите на проф. Димитрова турът може да бъде разширен с посещения на Националния музей на образованието и Музея на хумора и сатирата.
За Дунавския регион като трансгранично културно пространство разказа кметът на Община Белене и председател на Управителния съвет на Асоциацията на дунавските общини „Дунав“ Милен Дулев. Той представи асоциацията и посочи, че тя е създадена през 1992 г. и е първото и най-голямо регионално сдружение на общини в България. По неговите думи в нея членуват 36 общини с над 800 000 души население.
В презентацията бе поставен акцент върху трансграничния маршрут „Римска граница на територията на региона Румъния – България“, насочен към разработването и популяризирането на съвместен културно-исторически туристически продукт.
Маршрутът обединява 18 основни и 44 второстепенни обекта на римското наследство, както и регионални и местни музеи, тематични фестивали и други културни инициативи от двете страни на Дунав. Целта е създаването на общ туристически продукт, който да представя богатото римско наследство на трансграничния регион. По думите на Дулев в инициативата са привлечени партньори от целия дунавски регион, които работят за надграждането на концепцията. Сред най-амбициозните реализирани идеи е изграждането на напълно функционираща реконструкция на римски дунавски патрулен кораб от IV век. Плавателният съд извършва пътувания по реката и по този начин символично свързва съвременните държави по Дунав чрез общото им историческо наследство.
Той представи и концепцията за Дунавски фестивал на сетивата, както и започналата работа по създаването на нов културен маршрут, посветен на римския лимес по Дунав. В процеса участват 18 партньори от всички дунавски държави. Миналата година в Австрия е създадена асоциация, която координира развитието на инициативата, като България също има свой представител в нея.
Проектът Roman Legacy цели да обедини римското наследство по поречието на Дунав в общ транснационален културен маршрут чрез партньорство между институции, музеи, научни организации и местни власти, посочи още Дулев. Инициативата поставя акцент върху използването на дигитални технологии, устойчивия туризъм и изграждането на европейска мрежа за популяризиране на археологическите обекти. Сред основните цели на проекта са създаването на общ римски маршрут с перспектива за сертифициране като Културен маршрут на Съвета на Европа, разработването на виртуални триизмерни модели на археологически обекти и изграждането на дигитална платформа, която да представя римското наследство по цялото течение на Дунав. Според участниците инициативата може да се превърне в инструмент за насърчаване на културния обмен, устойчивия туризъм и социално-икономическото развитие на регионите по реката.
На 27 юни 2026 г., по повод Деня на Дунав, общини по течението на реката ще се включат в инициативата „Реката помни“, като едновременно пуснат хартиени лодки с послания за свързаност и единство. Инициативата цели да подчертае общото културно пространство по Дунав и връзките между хората и общностите в региона.