По време на заседанието председателят на Районния съвет на Тараклия в Молдова Лазар Дерменжи представи предложения за промени в подготвяната административна реформа в страната. Той настоя в реформата да бъдат включени текстове, които да гарантират съхраняването на българската общност в Тараклийския район, включително прилагане на Закон №136 за общините спрямо Тараклия, намаляване на минималния праг за запазване на кметства от 3000 на 2500 жители и възстановяване на част от изведените от района институции.
В отговор министърът на външните работи Велислава Петрова заяви, че защитата на правата на българската общност в Молдова остава сред основните приоритети на българската външна политика. Тя посочи, че българската страна многократно е поставяла въпроса за бъдещия статут на Тараклия пред молдовските власти и е получила уверения, че реформата ще отчита интересите на българското национално малцинство.
Комисията изслуша и министъра на външните работи на България по случая на българската гражданка Ива Михайлова, срещу която в Република Северна Македония се води производство след пътнотранспортно произшествие в Кочани.
Председателят на комисията Ангел Георгиев представи информация по случая и посочи, че Михайлова е получила общо пет отказа да напусне страната за лечение в България, въпреки че според предоставената информация лекари са препоръчали хирургична интервенция, която не може да бъде извършена в Република Северна Македония.
Велислава Петрова представи предприетите от българските институции действия и съобщи, че след намесата на Министерството на външните работи и Министерството на здравеопазването на Ива Михайлова е осигурен прием за преглед и лечение в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София.
По време на изслушването министърът заяви, че „на територията на Република Северна Македония няма възможност за нейното адекватно медицинско лечение“ и подчерта, че въпросът е поставян многократно пред властите в Скопие.
Посланикът на България в Република Северна Македония Желязко Радулов отбеляза, че случаят продължава да се развива и изисква внимателен подход, тъй като съдебното производство все още не е приключило.
В рамките на дискусията заместник-председателят на комисията Елисавета Белобрадова постави въпрос за случаите на български граждани и македонски българи, потърсили съдействие от Българското посолство в Скопие.
В отговор Радулов посочи, че освен обичайните консулски случаи дипломатическата мисия получава и сигнали от хора, които смятат, че са били обект на дискриминация или нарушаване на права заради българската си идентичност.
В края на заседанието комисията разгледа и прие вътрешните правила за своята работа.
По време на обсъжданията Десислава Костова предложи правилата да бъдат допълнени с текстове, които изрично да регламентират, че Комисията изучава проблемите на българската диаспора, обсъжда законопроекти, свързани с българите зад граница, работи в тясно сътрудничество с организациите на българите в чужбина и подпомага съхраняването на българската диаспора.
Тя мотивира предложенията с необходимостта от по-голяма конкретика в дейността на Комисията и по-ясно формулиране на ангажиментите ѝ към българските общности зад граница.
Костова предложи също председателят да изготвя дневния ред след консултации със заместник-председателите или по искане на членове на Комисията, както и редакция на текстовете, уреждащи ръководенето на заседанията.
От своя страна заместник-председателят на Комисията Елисавета Белобрадова предложи заседанията да могат да бъдат свиквани и по искане на не по-малко от една трета от членовете на комисията. Според нея по този начин ще се гарантира по-широко участие на народните представители при определянето на дневния ред и няма да се допуска концентриране на прекалено много правомощия в председателя.
След проведените обсъждания членовете на Комисията по политиките за българите извън страната гласуваха и приеха вътрешните правила за работа на Комисията.