По думите му промените са необходими за съхраняването на българската общност в Тараклийския район и за отчитане на специфичните демографски и географски особености на региона.
„Ние работим с централните власти добре, но имаме отговорност пред жителите на район Тараклия. Искаме подкрепа в процеса на реформата“, каза Дерменжи.
Той обясни, че правителството на Молдова вече работи по проект за административна реформа, но представителите на района настояват в него да бъдат включени допълнителни текстове.
Сред основните искания е прилагането на Закон №136 за общините и спрямо Тараклия.
Друго предложение е свързано с намаляване на минималния праг на населението, необходим за запазване на кметство в дадено населено място. Според обсъжданите параметри на реформата за съществуването на кметство са необходими най-малко 3000 жители. „Искаме да се намалят квотите за населените места. За село в Молдова трябва не по-малко от 3000 души, за да има кметство. При нас искаме да се намали поне до 2500“, каза Дерменжи. Той аргументира предложението с демографския спад и особеностите на населените места в района.
Като трето искане Дерменжи посочи възстановяването на институции, които според него са били изведени от Тараклийския район през последните години.
Председателят на Районния съвет изрази надежда, че предложенията ще получат подкрепа както от българските институции, така и от властите в Молдова.
„Мисля, че с вашата помощ молдовските власти ще одобрят нашите изисквания“, обърна се Дерменжи към депутатите в комисията и към присъстващия външен министър Велислава Петрова.
В отговор Петрова заяви, че защитата на правата на българското национално малцинство в Молдова остава сред основните приоритети на българската външна политика.
„Правата на националното малцинство са основна задача и тема, която поставяме във всички наши контакти с Молдова, но и с всички останали страни, в които има българско национално малцинство“, каза Петрова.
По отношение на административната реформа в Молдова министърът посочи, че българската страна многократно е поставяла въпроса за бъдещия статут на Тараклия в разговорите с молдовските власти и е получила уверения, че реформата ще бъде адаптирана към нуждите на българското национално малцинство там.
Министърката подчерта, че въпросът е част от двустранния диалог между България и Молдова, а след започването на преговорите за членство на страната в Европейския съюз се разглежда и в европейски контекст.
Министърът обясни, че по-конкретни въпроси, свързани с минималния брой жители, необходим за запазването на кметства, както и с други технически параметри на административната реформа, са от компетентността на молдовските институции. По думите ѝ България не може да се намесва пряко във вътрешните решения на суверенна държава, но продължава да следи реформата през призмата на защитата на правата на българската общност в Молдова.
По повод поставения въпрос за изведени институции от Тараклийския район министърът каза, че към момента Министерството на външните работи не е получавало официална информация за подобен проблем.
„Нямаме официална информация, че това е реална заплаха“, посочи тя и добави, че темата може да бъде обсъдена допълнително с представители на района.
Председателят на Комисията по политиките за българите извън страната Ангел Георгиев предложи исканията да бъдат оформени писмено и предоставени за допълнително разглеждане, както и да бъде представена допълнителна информация за прилагането на Закон №136.