Изложбата, чийто куратор е Томаш Кудела, съчетава фотографии, лични архиви, карти, административни документи, видео и музика в мащабна инсталация, посветена на паметта, историческите травми и кризата на ценностите през ХХ век. Според официалното описание на Биеналето проектът не предлага линейно историческо повествование, а изследва начина, по който паметта продължава да съществува чрез фрагментите, останали след големите катаклизми на съвремието.
ИНСТАЛАЦИЯ ОТ 14 600 АРХИВНИ ДОКУМЕНТА
Изданието Artrabbit посочва, че проектът, представен от архива на Войводина, разглежда европейската история, идентичност и идеология с 320 квадратни метра живопис и инсталации, включващи 14 600 архивни документа.
Централно място в експозицията заема мотивът за куфара като символ на принудителното движение на хората през миналия век – депортации, изгнания, миграции и несъстояли се завръщания. Инсталацията включва и пиано импровизация в ла минор, която създава звуковата структура на проекта и насочва към темите за разпада и възможното възраждане на споделените ценности, отбелязват от екипа на Биеналето.
„Чрез своите визуални образи – едновременно мълчаливи и силни свидетелства – проектът изследва връзката между историята и идентичността. Изправя ни пред процесите, чрез които човекът е формиран и преобразяван от силите на историята“, каза на откриването на павилиона сръбският министър на културата Никола Селакович, цитиран от правителствения сайт.
Според Министерство на културата в Белград експозицията е замислена като „пространство на мълчанието“, в което посетителят влиза в диалог със собствените си спомени, страхове и чувство за отговорност.
В публикации на официални сръбски институции, цитирани от местните медии, проектът е представен като защита на историческата памет и достойнството. Акцент е поставен върху темите като страданието, вярата, идентичността и духовното обновление.
КРИТИКИ КЪМ ИЗБОРА НА ПРЕДСТАВИТЕЛ
Изборът на Предраг Джакович за автор на проекта, представящ Сърбия на Биеналето, предизвика и критики в част от художествената общност в страната. Според публикации в специализирани издания и сръбски медии творци и изкуствоведи поставят под въпрос прозрачността на процедурата по избор на национален представител и художествените качества на проекта.
Част от критиците определят творчеството на Джакович като близко до официалната политика на властта в сферата на културата и твърдят, че конкурсът не е бил достатъчно прозрачен. Инициирана е и петиция „Глас против настоящия избор на представител на Сърбия на Венецианското биенале“, пише сръбското издание „Време“. Според организаторите - представители от сферата на културата, за първи път изборът на сръбски участник предизвиква подобна обществена реакция, пише още сръбското издание.
В статията се посочва също, че Джакович е носител на държавни отличия, включително Златния медал за заслуги в областта на живописта, връчен му от президента Александър Вучич. Художникът е и сред подписалите декларации в подкрепа на президента. Поради това част от критиците възприемат избора му като пореден пример за политическо влияние върху културния живот, отбелязва изданието „Време".
Предраг Джакович е роден през 1964 г. в бивша Югославия. Завършва образованието си в Белград, а по-късно се установява в Прага, където учи живопис в Академията за изящни изкуства. През 2022 г. е удостоен със Златен медал за заслуги в областта на изкуството от президента на Сърбия Александър Вучич.
61-вото издание на Венецианското биенале се провежда под мотото In Minor Keys по концепцията на кураторката Койо Куо, която почина внезапно през 2025 г. Изложението ще продължи до 22 ноември, когато ще бъде и церемонията по връчването на наградите на публиката.