Ателието разполага с три вертикални стана, единият от които е оригинален чипровски, а другият е специално поръчан от майсторката. Страничните две греди на стана се наричат устои, а хоризонталните са кросна, от които едното винаги е подвижно, обясни тя. Двата цяпа - две успоредни дървени летви или пръчки, разделят нишките на предни и задни. Основата на чергата или паното се е правела преди от меката вълна, а вътъкът - нишките, които се втъкават, е бил от острата вълна на овце или кози. След като се открива памучната основа, започват да ползват нея, защото е много по-здрава и по-малко я ядат молците, каза Кръчмарова.
Втъканото влакно се натиска с набивачка, наричана още тупица, а канурка е кълбенцето, навито по специфичен начин като осмица, за да може конецът да се издърпва лесно. По думите й вертикален стан може да се направи и от подръчни рамки. Някога се е сновяло извън стана и след това се е пъхала основата, а за устои са се ползвали гредите на стари къщи. Работата на вертикален стан се свързва най-вече с чипровските и котленските тъкани, които са гладки или двулицеви, а персийските или вързаните навлизат по-късно.
И сега у нас продължават да се тъкат черги и килими, включително по поръчка на британския кралски двор, но според Кръчмарова този занаят запада, защото е много трудоемък. Всички днес бързат, особено младите, искат всичко да стане веднага, имаме и развитие на технологиите. Много малко са хората, които са склонни да се захванат с такъв труд. Освен че рисува, след това майсторът трябва да багри преждата и да я наснове. На големите станове, на които се тъкат килими, има човек, който стои долу и следи нишките да не се преплетат. Друг е на стол и подава кълбото, а трети следи за всичко. Започне ли насноваването, то не може да спре, защото основата се отпуска и става неравномерно, обясни майсторката.
Ирена Кръчмарова е възпитаник на Сливенската художествена гимназия. Казва, че обучението там започва от класиката и се развива в по-високо художествено ниво, надграждайки над занаята. Учениците сами си правят проектите първо като рисунка, съобразявайки се със своите възможности и умения да изтъкат изображението. Така тя обучава и своите възпитаници в ателието. Съчиняват заедно проекта на работен картон, от който после го „прехвърлят“ на текстилното пано. Ако не е в истинския мащаб, има формула, по която се разграфява, поясни още тя.
Ателие „Животворене“ съществува от двадесет години. В продължение на четири години ръководителката, която има следдипломна квалификация към Великотърновския университет по арт терапия, работи с фондация „Живот със синдром на Даун“, а през последните две години и с асоциация „Ардос“ за деца и младежи с увреден слух. Кръчмарова смята, че заниманията с изкуство подобряват социалните контакти и развиват въображението. Покрай компютрите така лесно забравяме да фантазираме, забравяме твореца в нас. Животът стана забързан и технологичен, а възможността да направим нещо с ръцете си се явява терапевтично преживяване, смята тя.