Индексът се базира на национално представително проучване, проведено от „Алфа Рисърч“, и проследява участието и неучастието в културни дейности според възраст, образование, доходи, населено място и пол, посочват от екипа на изследването.
Откривайки събитието, директорът на Асоциацията за развитие на София Светлана Ломева подчерта значението на изследването като инструмент за формиране на политики, основани на данни.
„Винаги сме ги учили политиците, че решенията трябва да се взимат на базата на данни, на систематизирани данни, на обобщени данни“, каза Ломева. По думите ѝ през годините институциите често са се сблъсквали с проблема за липсата на достъпни и систематизирани данни.
„Хората, които взимат решения, би трябвало да взимат решенията на базата на данните“, добави тя.
Ломева поздрави екипите на „Обсерватория по икономика на културата“ и „Фабрика за идеи“ за последователността в провеждането на изследването. „Вече четвърта година имаме тренд. Имаме данни, които могат да бъдат анализирани и които могат да покажат какво се случва“, посочи тя.
Директорът на „Обсерватория по икономика на културата“ д-р Диана Андреева-Попйорданова представи основните резултати от изследването. Тя отбеляза, че въпреки концентрацията на културни институции и публично финансиране в столицата значителна част от жителите на София остават извън културния живот.
„Над 43% от гражданите на София не са участвали в нито една от културните дейности“, каза Андреева-Попйорданова.
Сред положителните тенденции тя открои ръста на посещенията на исторически забележителности и кина. „Това е най-голямото ни постижение в изследването – да отразим една позитивна тенденция“, посочи Андреева-Попйорданова по отношение на посещенията на исторически обекти.
По думите ѝ намалява и делът на хората, които не посещават театър, музеи и библиотеки. Особено силни са резултатите при четенето. „Почти два пъти намаляват нечетящите в рамките на столицата“, каза тя и допълни, че средно един четящ столичанин е прочел близо 11 книги през последната година.
Изследването потвърждава връзката между образованието и културното участие
„Образованието е фактор за участие в културни дейности“, заяви Андреева-Попйорданова. Според нея данните за четвърта поредна година показват, че културата и образованието трябва да се разглеждат заедно.
Сред причините за непосещение на културни събития в София все по-голяма тежест придобива липсата на свободно време. „Свободното време – близо 20 процентни пункта се вдига процентът на хората, които го посочват като една от причините“, отбеляза Андреева-Попйорданова.
Представените препоръки включват децентрализация на културните политики на районно ниво, създаване на механизми за развитие на публики, въвеждане на културни паспорти за млади хора, нови форми на партньорство между културни институции, училища и университети, както и изграждане на система от индикатори за културна уязвимост.
В изказването си Янина Танева от „Фабрика за идеи“ акцентира върху нарастващото значение на социалната изолация като бариера пред участието в културния живот. „Липсата на социална среда и на спътник драстично намалява желанието им да участват“, каза тя. Според Танева това е „доказателство за увеличаващия се проблем със самотата и социалната изолация сред тези много работещи хора“.
Тя посочи, че културните политики трябва да бъдат адаптирани към начина на живот на съвременните градски общности. „Ще трябва да адаптираме културното съдържание“, каза Танева, като даде примери с по-гъвкаво работно време на културните институции и формати, съобразени с работния график на хората.
По думите ѝ специално внимание следва да се отдели и на възрастните хора. „Ние сме демографски застаряващо общество“, отбеляза тя и подчерта необходимостта от програми за активно стареене, достъпна среда и по-силно включване на хората над 65 години в културния живот.
Танева отбеляза още ролята на библиотеките като пространства за общност и диалог. „Библиотеките са едно място, където можем да гледаме към по-интердисциплинарни преживявания“, каза тя. Според нея те могат да бъдат и важен инструмент за насърчаване на обществените дискусии в условията на нарастваща поляризация.