Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията на България Александър Пулев заяви по време на форума, че e необходимо с общи усилия да бъдат насърчени и директните инвестиции, освен ръста в търговията. Както казват нашите китайски приятели, да търсим win-win ситуации, да търсим възможности за сътрудничество от взаимен интерес в редица сфери, заяви Пулев.
Вицепремиерът увери участниците в срещата, че правителството има силна политическа воля да заздрави сътрудничеството и да отвори нова страница във взаимоотношенията с Китайската народна република. Той отбеляза започналата „качествена административна реформа с фокус извеждане на насърчаване на инвестициите като топ национален приоритет“ и посочи преструктурирането на Министерството на икономиката, така че то да стане хъб и първата и единствена точка за контакт на всички стратегически международни инвеститори.
Посланикът на Китай Дай Цинли заяви по време кръглата маса, че инвестиционното сътрудничество на Китай в България отбелязва радващ напредък в области като автомобилостроене и авточасти, енергетика, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство. Дай Цинли напомни, че неотдавна редица водещи китайски производители на концептуални автомобили посетиха България на проучвателни визити, допълвайки, че български компании също активно внедряват китайски електрически автомобили. По думите на дипломата България има изразени предимства в географско отношение. Двете страни имат широко поле за сътрудничество в множество области като високотехнологични автомобили и производства, култура и туризъм, заяви тя.
Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев заяви по време на българо-китайския бизнес форум, че България предлага на своите партньори стратегическо географско положение като входна врата към Европейския съюз, стабилна макроикономическа рамка, квалифицирана и конкурентна работна сила, както и редица преференциални условия за инвеститори в индустриалните зони и във високотехнологичните сектори. Домусчиев напомни, че отношенията между двете страни се базират на дългогодишно взаимно уважение, доверие и прагматизъм, и посочи, че сега те навлизат в нова фаза на икономическо взаимодействие.
Красимир Якимов, заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията, заяви по време форума, че България предлага не просто място за инвестиции, а партньорство. Ние предлагаме стабилност, достъп до европейския пазар, конкурентни разходи, квалифицирани кадри и индустриална и институционална подкрепа, заяви заместник-министърът. За китайските компании в България можем да предложим стратегическо предимство - възможност за локализиране на вашите производства в рамките на Европейския съюз, обърна се заместник-министърът към представителите на деловите среди на Китай, участващи във форума. По думите му това ще позволи на китайския бизнес пряк достъп до европейски пазари, по-кратки логистични вериги, по-висока устойчивост на доставките и конкурентно позициониране.
Заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева изтъкна по време на кръглата маса, че бъдещето на енергетиката е резултат от способността да се обединят ресурси, знания, технологии, както и да се привлекат инвестиции. Необходимо е и да има малко повече визия и стратегия, за да не започваме при всеки нов мандат с едни и същи проекти, каза заместник-министърът. По време на изказването си тя подчерта трансформацията в глобалната роля на Китай, като изтъкна, че докато преди десетилетия страната е разглеждана като „фабриката на света“, днес държавата се е превърнала в „лаборатория на бъдещето“, особено в енергийния сектор. Д-р Любомира Ганчева посочи, че през последните години Китай се утвърди като глобален лидер в развитието на възобновяемите енергийни източници. По думите й България също има какво да предложи, изтъквайки, че страната ни е сред държавите с най-висока електроенергийна свързаност в региона, което играе значима роля за осигуряването на енергийната сигурност на Югоизточна Европа.
Сред присъстващите на форума бяха представители на български министерства, Българската банка за развитие, БАН, кметове и лидери от различни бизнес сектори, фирми.