Преди месеци България прие еврото и вече участва пълноправно в евросистемата. Въпросът вече не е дали България принадлежи към европейската финансова система, а как ще я използваме за повече доверие, конкурентоспособност и устойчивост. Това каза Карина Караиванова, подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Емисионно“, по време на "Финансов форум Иновации 2026", който е организиран от Асоциация „Банка на годината“. Събитието се състои в хотел "Хаят Риджънси София". 
По думите ѝ в момент, когато средата около нас е сложна, светът е на геополитически шокове и на фрагментация, стабилността изисква не автоматични реакции, а преценка, сценарии и дисциплина. 
Според нея технологичните промени трябва да се разглеждат в общ контекст. Цифровото евро, изкуственият интелект, автоматизацията не са отделни теми, подчерта Караиванова. Те са различни проявления на една по-широка трансформация, която поставя една основан цел - как иновациите да се използват така, че да повишат ефективността, без да се отслаби стабилността и доверието, добави тя. 
По думите ѝ цифровото евро е част от усилията парите на централната банка да останат достъпни и в дигиталната икономика, като допълнение на парите в брой. 
Според нея различните форми на дигитални пари могат да изпълняват различни функции, но устойчивата система изисква ясен отговор за това кой носи риска, как ще се защити потребителят, как се запазва доверието в парите. 
Караиванова смята, че изкуственият интелект се разглежда като важна, но допълваща технология, а за банковия сектор това означава активна, а не пасивна роля. Банките ще трябва да инвестират в технологична готовност, управление на данни, киберсигурност и да запазят основната си функция – да създават доверие, каза Караиванова. Истинското предизвикателство е не просто да дигитализираме финансите, а да запазим доверието, допълни тя.