На 4 (16) юли 1876 г., в неделния си брой в. „Дунав“ публикува „Официално известие на Извънредното съдилище, че утре, в понеделник, часът по три... ще извърши явното съдене на българските въстаници..., които обичат могат да слушат съденето“. В уречения ден големият салон на вилаетското управление в Русе, административен център на Дунавската област, е препълнен с чиновници, военноначалници, градски първенци, консули, кореспонденти на чуждестранни вестници. Залата не може да побере всички желаещи да присъстват на първия публичен съдебен процес в Османската империя. Площадът пред управлението е почернял от любопитни граждани - мюсюлмани и немюсюлмани, които нямат търпение да зърнат подсъдимите - заловените въстаници от Ботевата, Таньовата и Патревата чети. Предстои разглеждането на делата от 16-членен съдебен състав.
Правителството отдава изключително значение на русенския процес
защото се провежда, когато анкетьори на Великите сили проверяват и изясняват размерите и детайлите на жестокостите на башибозуци и редовна войска (кланета, палежи, отвличания в робство) в Южна България. За Високата порта е много важно да покаже на специално поканените в съдебната зала чужди консули и западни кореспонденти модерно европейско правораздаване. Прецедент в турската съдебна практика е и назначаването на защитник d`office (служебен адвокат) на заловените бунтовници.
С височайша царска заповед е създадено Привременно извънредно съдилище за бунтовниците от Русчушкия и Видинския санджаци, а за председател е назначен Хакъ паша, предишен управител на Хадиде (Йемен), без юридическо образование. Той пристига на 9 юни, придружен от Джемал ефенди, помощник в съдебното отделение при Министерството на правосъдието. Правителството е изпратило и специален пратеник - Емин бей, подполковник от Генералния щаб. На 10 юни при вилаетския управител се провежда заседание, на което присъстват новодошлите магистрати, вилаетските първи чиновници и Доростоло-Червенският митрополит Григорий, за да се определи 16-членния състав на извънредния съд. За държавен тъжител (правителствен обвинител) е назначен инспекторът на ислямските училища Халил ефенди, потурчен арменец, без юридическо образование и правен опит. Очевидно е, че при конструирането на съда не е спазен принципа на паритета (равен брой християни и мюсюлмани). Назначен е един следовател, а подсъдимите са 248. На съдебното заседание доказателства не се събират, не се предвижда съдебно дирене,
подсъдимите не се разпитват, разрешава им се само като последна дума да кажат нещо за свое оправдание
По предложение на митрополит Григорий за бранител на бунтовниците е определен Илия Цанов от Видин, самоук юрист, практик със солидни правни познания, усвоил арабското и персийско право и един от най-добрите съдии по търговско право.
Считайки го за свой верен чиновник, властите очакват от него формално да изпълни задължението си, отправяйки скромно прошение за милост до специално назначения съд. А в Пловдив, където са съдени най-много въстаници, защитници изобщо не са назначени, с изключение на процесите, където присъстват чуждестранни анкетьори. В Софийския процес защитникът е само преводач, без да каже нито дума в защита на подсъдимите.
И докато държавната администрация подготвя съдебния процес, русенският затвор вече е препълнен с арестувани българи. Изтерзани от битките с многократно по-силния противник,
оковани с вериги на вратовете и вързани ръце, конвоят повежда заловените Ботеви четници пеша от Търново за Русе
Сред задържаните е и Никола Обретенов, член на щаба на четата. Майка му Баба Тонка, заедно с дъщерите Петрана и Анастасия, ежедневно е в затвора, грижи се за арестантите, приготвя им храна, осигурява им чисти дрехи. Присъствието на Баба Тонка в мрачния затвор въздейства сякаш магично върху страдалците и им помага да запазят достойнството си на мъже, облекли живота си на справедлива кауза. Решаващо е нейното присъствие и за физическото им оцеляване сред престъпниците и убийците в затвора. За храна събирала продукти от бакали, касапи, зарзаватчии и други, пише по-късно Никола. „Сготвяше вкусни гозби..., донасяше яденето в затвора и майка ми почваше да насипва най-напред на големците в затвора и после, не само на нас, комитите, но и на всички, които бяха запрени в нашия кауш. С това тя предразполагаше към нас затворниците турци, които бяха се убийци и бяха тъй наежени към нас, щото можеха да ни убият в затвора с прангите си. Наричаха ги катили“. Майката, заедно с членовете на местния частен революционен комитет Тодор Кочоолу, Никола Табаков, Тодор Чунчулов, Васил Ганиоолу, Тодор С. Овчаров, Ангел Попов, Юрдан Ганев, Юрдан Дряновски,
организират мащабна акция за събиране на помощи за задържаните българи
Включва се и женското благотворително дружество „Ступанка“, което отпуска под формата заеми парични средства за подпомагане на затворените въстаници. Петрата Обретенова осведомява близките на затворниците за съдбата им - чрез нея Кирил Ботев получава пари и дрехи от брат си Стефан, препраща писма на поп Атанас Гъбенски до близките му в с. Гъбене, Севлиевско, Иваница Данчев й благодари за грижите, бъдещият учен етнограф Димитър Маринов синовно я поздравява и благодари за Вашите трудове историята и бъдещите поколения ще могат по-пълно да оценят.
Съдебната процедура твърде се различава с тази в европейските държави. Подсъдимите са разпитвани групово и формално. Всички трябва да отговарят само на два въпроса - дали са разбрали прочетеното от следователя и дали имат да добавят нещо. Смазани от бой, те отговарят като автомати. На присъстващите прави впечатление, че на въпроса с каква цел са преминали Дунава, всички отговарят, че са дошли да освобождават отечеството си. А това за обвинителя Халил ефенди, „свиреп и страдащ от някаква вътрешна болест, която го правеше жлъчен и нервен“, е законно основание да поиска за 13 от тях смъртно наказание. Сигурни в изхода на съдебното дело, турците вече са издигнали и 13 бесилки.
С избран език и риторичен размах, под силното напрежение от предварително подготвените бесилки, Илия Цанов произнася блестяща защитна реч, влага цялото си професионално умение и висока образованост, целия си патриотизъм, цялата своя човешка смелост, за да защити реално подсъдимите. В тази изключително напрегната обстановка, в която живота на осъдените зависи от юридическите му познания и адвокатски прийоми, думите му звучат в заседателната зала с енергията и вдъхновението на човек, който е решил на всяка цена да постигне желания резултат - отмяна на смъртните присъди!
В продължение на два часа той защитава поотделно всеки от подсъдимите
и убедително доказва, че поисканите от обвинението тежки присъди са неоснователни. Защото „борбата за свобода не е престъпление, защото за свободата, за нея, за своето и за народа си благо, всеки човек трябва да се бори с всички сили“. Обвинителната теза на прокурора рухва пред аргументираната и професионално изградена защитна реч на адвоката, която доказва, че отговорността за въстанието трябва да се търси в лошото управление на турското правителство - непосилни данъци, безмилостна експлоатация, корумпирани чиновници и пр. Ботевите четници той определя като сбор от деца, отдали се на своето младежко увлечение, но и напомня на съда, че Турция постоянно е раздирана от бунтове на араби, кюрди, критски гърци и пр. С професионална вещина, говорейки за обединителното движение на критяните, Илия Цанов дава политическа защита на сънародниците си, борещи се за национално освобождение, като заявява, че причините за въстанието са заложени в отношението на турската администрация към българския народ, разобличава правителството в лъжа и безпочвени обещания. Той е толкова убедителен, че и онези, които са най-зле настроени срещу него, неволно се съгласяват с доводите му. Българският адвокатът се изправя пред Извънредния съд не само като защитник на подсъдимите.
Той се явява и като обвинител на режима на Портата и успява да спаси живота на доверениците си!
На първият процес няма издадена смъртна присъда - 7 от въстаниците  са осъдени на доживотен затвор, двама - на 15 години, четирима - на 5 години, трима са оправдани.
Карлос Олива, кралски и императорски сътрудник на Австро-унгарското консулство в Русе и кореспондент на в. „Morgen Post“, прилежно стенографира блестящата защитна реч на Илия Цанов, произнесена на литературен турски с всички украшения от персийски и арабски език. Акуратните му бележки, приложени към доклада на консула Оскар Монтлонг, са автентичен източник, съхранил силата на словото и обаянието на оратора, спасил сънародниците си от смъртно наказание. „...Дълбоко мълчание зацари, след като Илия ефенди свърши речта си. Присъствуващите българи, които за пръв път чуват и виждат свой сънародник да говори така искрено на открито събрание, едва можеха да си поемат дъх. Турците, засегнати от някои намеци на защитника в неговата убедителна и независима реч, мълчаха. Чуждите поданици вътрешно ликуваха от поведението на
мъжа, който се осмели при тези трудни условия, в това опасно време да покаже на своите последователи как трябва да се защитават без да се плашат
за свободата си и за истината“, пише кореспондентът на „Morgen Post“. Процесът е отразен подобаващо в европейския печат и в Русия. Акцент във всички дописки, публикувани във в. „Morgen post“ и „Deutsche Zeitung“ - Виена, в. „Politik“ - Прага, „Русский мир“ и др. е пледоарията на защитника, който с професионална вещина оборва правно обвинението и умело внушава правотата на доводите си, оспорва прилагането на смъртното наказание и спасява живота на сънародниците си. 
Оправдателните присъди от първия процес са посрещнати с гняв от фанатизираните турци, събрали се около конака в очакване на изпълнение на смъртни наказания. Сред тълпата се прокрадва и зловещ призив: „Гответе бесилка и за Илия ефенди“. Налага се полицията да предотврати саморазправа със защитника, зорко наблюдавана от чуждестранните консули. Освирепялата, жадна за кръвта на бунтовниците тълпа, изпращат махзар до Великия везир, скрепен с 400 подписа. Органът на младотурците в. „Вакат“, го обявява за враг на държавата и настоява да бъде заточен.
В тези критични дни, болен от малария и заплашван, Илия Цанов получава безрезервната подкрепа от местните българи - Димо Хранов, също от Видин, издател на в. „Ступан“, Иван Чорапчиев и Стоил Попов, преводачи и редактори на в. „Дунав“. По тяхно настояване той 
подготвя достоен отговор на злонамерените упреци, който, въпреки цензурата, е отпечатан във в. „Дунав“
Русенецът Иванчо х. Пенчович, член на Държавния съвет, успокоява Цанов, че лично Мидхат паша е отхвърлил искането на махзарджиите и се е разпоредил да им се потърси най-строга отговорност. Западните дипломати открито изразяват своето уважение към служебния защитник. Френският консул Жорж Обаре публично демонстрира подкрепата си с многократни лични визити в дома на адвоката.
Второто публично заседание на съда е на 2 юли, подсъдими са Никола Обретенов, Кирил Ботев, Иваница Данчев, Сава Пенев  и др. - общо 23 въстаници. Този път атмосферата в съдебната зала е различна. Взети са всички мерки да не се повтори „грешката“ на първите присъди. При влизане и излизане от залата Цанов е трябвало да бъде пазен с оръжие от тълпата крещящи, заплашващи, обезумели от желание за мъст турци. Съвременници пишат, че той приличаше по-скоро на сянка от предишния смел и способен юрист.
Болният от малария адвокат построява защитата си по различен начин
- този път залага преди всичко на милост и снизхождение. Кратката си реч обяснява с пространното си изказване на първия процес, аргументите са същите и защитава същата теза - невинни! На втория процес смъртно наказание получават само тези подсъдими, които са признали при разпитите, че са извършили убийство. В деня на произнасяне на присъдите площадът пред вилаетското управление е препълнен от народ - повече турци и кадъни, които крещят: „Да се обесят царските душмани!“.
На 30 юли е оповестена новината за амнистия! Георги Попов, русенски първенец, член на Извънредния съд, веднага отива да съобщи на Баба Тонка радостната вест, че е пристигнала заповед да не се произнасят смъртни присъди и се очаква амнистия. Но дотърчали и злобни съседи да й съобщят, че синът й Никола го водят на бесилката. Разочаровани от отмяната на смъртните присъди, турците измислят необичаен ритуал - повеждат Н. Обретенов и Ст. Заимов със закачена на врата присъда към бесилките, където стражарите прочитат пред събралото се множество присъдите и двамата са върнати от конвоя отново в затвора. Преодоляла шока от неочакваната лоша вест, възвърнала самообладанието си, майката отговаря с „Бог е милостив!“.
Веднага след приключване на делата Илия Цанов изпраща до Цариград искане за освобождаване по административен ред на онези, които според него са неправилно задържани и са попаднали в затвора, поради престараване на администрацията. Резултат е по-благоприятен от очакването - освободени са 192 несправедливо задържани българи, докарани от Видинския затвор. Един от тях - Мито Анков, председател на врачанския революционен комитет и зет на Илия Цанов, свидетелства, че за да ги освободят от затвора трябвало някой да гарантира за тях. Съвсем скоро пред затвора вече ги чакали около 20 души добри русенци, които ни станаха поръчители. Освободените затворници се завръщат у дома. И една сутрин рано, приключил успешно мисията си, адвокат Цанов заминава с парахода от Русе за Видин и от там при семейството си в София.