Христов, която е родена в населения с етнически българи Босилеград (Източна Сърбия), разказа пред БТА, че веднага се е съгласила да направи превода на приказката "Дребни сладки" и се изненадала приятно, че е спечелила трета награда.
"Започнах да работя над този превод и за три часа приключих, много леко мина", каза тя.
"Аз обичам езиците, обичам и сръбския и българския език. Може би е някакво желание да се завърна към корените това мое решение да се запиша отново за студентка във Филологическия факултет в Белград", добави Христов, като уточни, че вече има диплома от Белградския университет, но по сръбски език и литература.
Освен, че е студентка по български език и литература, Христов в момента преподава сръбски език и литература в едно основно белградско училище и си спомня как е полагала усилия в младежките си години да не говори на диалект, който се използва в родния й Босилеград.
Питам я кое според нея е най-близкото в сръбския и българския език.
"Произходът, историята, граматиката на езиците са близки", казва тя.
"Аз съм свикнала да използвам падежите в сръбския език и в българския те ми липсват малко", казва Христов и добавя за разликите в правописа, тъй като сръбският за разлика от българския е фонетичен език и се пише това, което се чува.
Тя планира да започне да се занимава с преводи не само на литературни текстове, но и с преводи на техническа и юридическа литература.
"Български не съм говорила може би повече от 15 години, докато не се записах да уча тази година български език в университета", признава Христов.
Часове преди изпита по Старобългарска литература в Белградския университет я предизвиках, като я помолих да прочете на глас началото на произведението на Черноризец Храбър "За буквите", фототипно копие, което се намира в Националния пресклуб на БТА в Белград. Грешките й при четенето бяха толкова незначителни, че останаха почти незабележими.
Разделихме се с пожелание към Силвана Христов да шлифова познанията си по български език по време на предстоящия й престой в София, който е част от спечелената награда за превод на Великотърновския университет.