Историята на кораба „Радецки“ приключва през 1924 година, когато е бракуван и унищожен.
Историята на репликата на кораба „Радецки“ започва 40 години по-късно, когато във вестник „Септемврийче“ журналистката Лиляна Лозанова прави достояние идеята децата на България да помогнат тази светиня да бъде възстановена.
И от тази малка искрица лумва истински огън.
Идеята е подкрепена от хиляди пионерски отряди, дружини, от комсомолски структури, от държавни организации... Появяват се предложения за начини за събиране на средства, обявяват си съревнования и т.н., а успоредно с това се извършва и издирваческа дейност, свързана с материали от националноосвободителното ни движение, установяването на исторически факти, запознаване с потомци на борците... Вестник „Септемврийче“ се превръща едва ли не в летописец за делата, водещи към реализирането на идеята.
Включват се 1.5 милиона деца!
Възстановяването на кораба „Радецки“ се превръща във всенародна кауза!
На страниците на вестника срещаме името на русенската историчката Живка Сиромахова, която дава сведения за знамето на Ботевата чета. А то е шито от Петрана Обретенова! Появява се уточнение и за второ знаме - на Филип Симидов: трикольор, върху който с маслени бои е бил изписан девизът „Свобода или смърт“. Отпечатана е и рисунка на кораба от 1912 г., дело на шуменеца Христо Казанджиев...
През януари 1966 година Министерството на транспорта и съобщенията призовава децата да участват в конкурс за създаване на пощенска марка, посветена на историческия кораб. Главният редактор на „Септемврийче“ Николай Зидаров развълнуван откликва на новата инициатива:
Пионерите задружно
слушат
нова вест:
марка пощенска
е нужна
за „Радецки“.
Върху нея
дим „Радецки“
весел да струи,
Грабват в миг
ръцете детски
четки и бои.
Питат
край върбите спрели
речните води:
Кой конкурса
ще спечели, кой ще победи?
Всъщност победителят не е един. Рисунките на двама пионери - Любомир Младенов и Любомир Димитров, са в основата на тиражираната специална марка.
Естествено, че 
русенският принос при възстановяването на кораба „Радецки“ е от голямо значение
тъй като с него се ангажира Корабостроителният и кораборемонтен завод „Иван Димитров“. Но дотогава се събират средства, конструктори предлагат свои виждания, търси се онова, което доближава репликата до оригинала...
До 1966 година русенските пионери предоставят 28 928 лева, но за да се оцени значимостта на този приноса, трябва да кажем какво стои зад тази цифра - събрани и предадени 980 000 кг метални отпадъци, 123 000 кг хартия, 49 000 стъклени буркани и бутилки, 87 000 кг билки, 12 000 кг лайка, 17 000 кг шипки, 1600 кг тютюневи листа, изработени са 227 470 трудови дни, засадени са 88 000 дръвчета...
Работата по възстановяването на кораба върви на високи обороти. През април 1965 година държавна комисия констатира, че предложеният проект за реконструкция не отговаря на историческата истина. Налага се спешна преработка и одобрението е получено през юли същата година. През февруари 1966 година комсомолците от русенския корабостроителен завод се обръщат към пионерите: „Обещаваме ви, че вместо на 28 май легендарният кораб „Радецки“ ще е готов на 1 май“.
Интересът към строителите на „Радецки“ е голям
Журналисти осведомяват предимно младите читатели от „Септемврийче“ за комсомолците, поели шефство над кораба, с тяхната „парола“: „Радецки“ в срок!“. Днес с любопитство срещаме имената на попадналите под прожекторите комсомолци Петко Стрезов, Иван, Лазар, Христо Рачев... Всеки от тях скромно препраща журналиста към другаря си, тъй като са преценили, че той е по-достойният за вниманието на читателите, че той е постигнал повече или че е успял успоредно с дейността си в завода и да учи задочно...
Днес едва ли някой може да каже, че 27-03 е бил номерът на телефонната централа на Корабостроителния завод, но находчивостта на журналистите помага на читателя да стане свидетел и на интереса от страна за темповете, с които се възстановява светинята. Пак журналист е посредник между читателите и Ангел Бозев, който съобщава, че и други предприятия от страната и чужбина имат принос в делото „Радецки“ да заплава отново - завод „Антон Иванов“-София, ДИП „Странджа“ в Мичурин /днес Царево/, ДИП „Г. Дамянов“ в Михайловградско /днес Монтанско/, производства в Долен Чифлик, в Трявна, в Елин Пелин и пр., и пр., както и предприятия от СССР, ГДР и т. н. - все имена, които вече са в историята.
В края на април 1966 година е извършено пробно изпитание на кораба във водите на Дунав.
На първи май се извършва и пробен рейс и сирената прозвучава
От 21 до 25 май специална държавна комисия приема кораба. На 28 май е организирано масово пионерско шествие и митинг при корабостроителния завод. Присъства и Алонс Енглендер - племенник на капитана, който през далечния май на 1876 година останал силно впечатлен от мисията на Христо Ботев и неговите четници. Кръстницата на кораба-реплика Марияна Пенчева, внучка на Ботев четник от град Калофер, счупва по традиция в корабния корпус бутилка шампанско. Нейни асистенти са Пенчо Минчев и Тодор Раевски - ученици от Калофер, и Петко Вресков от корабостроителницата, в която „Радецки“ възкръсва.
На 29 май в 7 часа корабът отпътува от Русе за Козлодуй, а на брега остават - както винаги - строителите. В Козлодуй е предвидено да се проведе републикански пионерски сбор. При акостиране на козлодуйския бряг е разиграна възстановка с участието на артисти от София и страната: Христо Ботев е изпълнен от Богомил Симеонов, капитан Енглендер - от Михаил Михайлов, Войновски - от Цанко Петров, поп Сава Катрафилов - от Петър Пенков, Никола Обретенов - от Йордан Колев, Давид Тодоров от русенския актьор Георги Радомиров.
Месец по-късно корабът извършва своя международен рейс до Будапеща и Виена, а на борда му са първенците от съревнованието за събиране средства за възстановяването на реликвата.
Днес корабът „Радецки“ е със статут на национален музей, закотвен е на брега на Козлодуй и се управлява и съхранява от Националния исторически музей.